Ние, българските сатирици след Алеко, не правим друго, а само дописваме образа, който Щастливеца ни остави в своя “Бай Ганю”. Всеки автор, колкото му позволяват силите и талантът.
Защото и днес, почти сто и трийсет години след появата си, Ганю си е жив и здрав. И още по-активен. Той ще се прояви като див шофьор на пътя, като подкупен митничар на границата или като болничен шеф, който лъже здравната каса. Алеко не е и подозирал, че неговият герой може да се издигне до банкер, който ще ограби собствената си банка и ще се скрие в Белград, че ще е милиардер с имоти в Дубай или трафикант – не на розово масло, а на кокаин от Колумбия. Ганю днес има една схема, по която точи нидерланската социална система, по друга схема прекарва тирове с вносен зеленчук, по трета схема краде от парите за пътища… Днешният Ганю може да е собственик на футболен клуб или футболист със световна слава, да е премиер със златни кюлчета в спалнята, председател на комисията по култура и медии в парламента или даже социолог.
Преди години Бай Ганю влезе в телевизията, защото надуши,че там има кинти. И стана водещ на шоу в най-гледаното време. От екрана шоуменът Ганю ръсеше вулгарности и цинизми, които обявяваше за хумор и за сатира. В края на 19-я век неговият дядо, Ганю Балкански, уби физически Алеко, своя създател, уж по погрешка. От екрана внукът Ганю уби сатирика Алеко за втори път – този път без грешка, а умишлено, като превърна хумора и сатирата в пошло зрелище. В писмо до свой приятел Щастливеца бе писал: ”Идеали трябват, Алексей,това не е празна дума…”, шоуменът Ганю също формулира своя идеал: ”Едно ферари с цвят червен” .
И с тоя идеал, възпят в чалга и кючеци, Шоуменът напълни стадиони, натрупа пари и слава.
Малко му се видяха славата и парите в шоуто, затова реши като дядо си Ганю Балкански да влезе и в политиката – нали дядо му казваше, че там е келепирът.
Основа своя партия и стана фактор в управлението – със свои министри в ключови министерства. На които сам дърпаше конците и свеждаше указанията.
От това му порасна и самочувствието до грандомания. Убеден е, че съдбата на България зависи от него, каквото той издиктува от екрана на собствената си телевизия – това ще стане.
И то наистина стана – нежеланието на политика Ганю да преговаря, да отстъпва и да се съобразява с други партии доведе до два предсрочни избора миналата година, до нестабилност и клатене на държавата.
Сега отново политикът Ганю реши да разклати държавата, защото усети, че келепирът му се изплъзва.
Заради своя келепир е готов да бута правителството, да предизвика хаос във време на война и инфлация, да лиши страната ни от милиардите, които очакваме от ЕС.
Някои коментират, че задкулисието се съюзява, защото са му настъпени интересите.
Не е задкулисие, явната простотия е. И посредственост.
Ганювщината е. Тя се обедини на своята келепирджийска идейна основа.
Ганювщината днес е маскирана като патриотизъм и национален идеал. Тя спъва съседна Северна Македония по пътя є към ЕС. Тя отрича правото на съседите ни на държава, на история, на език и даже на своя музика.
Ганювщината не чува друг глас освен собствения си. „Маке-до-ния!” – крещи тя, когато я интервюират. И лепи етикети за национално предателство на всеки, който има друго мнение..
Самият Ганю няма заден ход, на него целият свят му е крив, а той – единствено прав.
Дори от Европа и от Франция да му дават гаранции за уреждането на междудържавните спорове, наш Ганю, без даже и да ги види, ще се изсмее дебелашки: „ Да бе, на мен ще ми разправят! Нали ги знам аз: гаранция – Франция!”
Ех, Алеко, къде си да опишеш новите прояви на твоя стар герой?
Че на нас, днешните сатирици, ни е бедна фантазията и слабо перото!
М. Вешим
