Заедно с Новата 2022 година, покрай новите лица в управлението, които повечето българи посрещат с надежди, от нафталина изпълзяха и стари муцуни.
Небезизвестно ченге – генерал Тодор Бояджиев, бивш началник от Живковата ДС, написа писмо до премиера, в което го призовава да прекрати дейността на КРДОПБГДСРСБНА.
Какво е това ли: Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Накратко казано: Комисията по досиетата.
За петнайсет години от своето съществуване тази държавна комисия беше единственият държавен орган, който съвестно и последователно си гледаше работата, проучваше и публикуваше от архивите на МВР документи, неизвестни за обществото. Комисията издаде поредица томове със сведения и факти за дейността на репресивните органи, осветли имената на служители и агенти, разказа за съдбата на жертвите.
У нас нямаше лустрация в оня смисъл, в който бе проведена в други бивши соцстрани, но все пак изследователите от Комисията по досиетата вадеха на показ имената на обществени фигури, свързани с бившата ДС.
И когато партиите нареждаха изборните листи (а миналата година те го правиха на три пъти), от Комисията веднага даваха сведение кои от кандидат-депутатите са хора с псевдоними.
Това, разбира се, не попречи на доносниците Таско Ерменков и Румен Гечев да са депутати от БСП в сегашния парламент, на Николай Радулов (офицер от 6-то управление на ДС) и Иван Хиновски (агент Хабов) да са в парламентарната група на „Има такъв народ“.
Някак уж случайно новата министърка на външните работи от ИТН, Теодора Генчовска, назначи за свои съветници в министерството си пенсионери с агентурно минало. Били страхотни професионалисти.
След обшествения скандал от партията ИТН обявиха, че се отказват от тия назначения.
Но неприятното чувство остана. За мислещите хора у нас вече Слави Трифонов не е просто чалгар и шоумен. Той е човек със зависимости – не само медикаментозни. По всичко личи, че е зависим и от бившата ДС, а влизането му в политиката не е случайно.
Неслучайно и генерал Тодор Бояджиев използва момента на „промяната”, за да поиска забрана на Комисията по досиетата – тя му е като трън в петата. Не само на него, а и на колегите му от ДС.
Както и на техните деца и внуци, които също напират към управлението, със самочувствието, че това им се полага по наследство.
В края на миналата година в Москва забраниха антитоталитарното движение „Мемориал”, основано преди повече от трийсет години от правозащитника академик Сахаров, лауреат на Нобелова награда за мир. Това движение вадеше на бял свят факти за милионите жертви на сталинизма. Освен че осветляваше миналото,
„Мемориал” се обявяваше и за спазване на човешките права в днешна Русия. Ясно е, че дейността му не може да се хареса на Путин и на кагебистите около него – към неправителствените организации те отдавна действат със забрани, по милиционерски. Активисти и правозащитници са убивани, съдени и затваряни в арести и лагери, дейността им е преследвана.
За такава „твърда ръка” си мечтаят и нашите путинисти. Разбира се, България е член на ЕС и тук още не върви НПО-та да бъдат забранявани. Но какво пречи да се опитва – да се говори в медиите против „отродителската им роля”, да се настройва общественото мнение…
Ще наблюдаваме дали ще си съдействат младите харвардци от Продължаваме промяната със старите муцуни. Такива муцуни има немалко и в обкръжението на президента (патрон и вдъхновител на „промяната”). Достатъчно е да споменем съветника му Александър Маринов, с агентурен псевдоним Майстора.
Ако новото правителство закрие Комисията по досиетата, това ще означава,че Промяната си е намерила Майстора.
М.ВЕШИМ
