ПОЛИТИЦИ БОЛ, ДЪРЖАВНИЦИ ЙОК!
Шири се погрешното мнение, че заради коронавируса туристическият бизнес у нас катастрофално е закъсал. Че чужденците са престанали да идват и туроператорските фирми са изправени пред фалит. Че правителството спешно трябва да отпусне парични помощи на най-пострадалите от пандемията, иначе ще последват масови шествия към столицата и гражданско неподчинение. Толкова ли е зле положението наистина?
Категорично не!
Действителната картина е съвсем друга: въпреки пандемията неофициалните туроператори не са спрели да работят. Нито ден. Нито час. Нито миг. Те не хленчат срещу ограничителни локдауни, не се оплакват от засилени антикризисни мерки, не се опасяват, че разни тестове и здравни сертификати ще ги лишат от клиентела и ще съсипят бизнеса им. Вместо това предпочитат да се трудят. И печелят нелошо. Защото интересът на чужденците към България изобщо не е намалял. Какво от това, че англичани, скандинавци и руснаци са престанали да идват? Нали вместо тях пристигат на тълпи африканци, иракчани, йеменци, сирийци и други, и станалите модни напоследък афганистанци. Гостоприемните ни туроператори ги причакват още на южните граници. Те, подпомогнати от съпричастно затварящата очите си гранична охрана, предварително са изрязали дупки в предпазната мрежа, разположена на граничната бразда с Турция, за да бъде улеснено влизането на гостите. После веднага ги качват в таксита, лични автомобили, джипове, бусове, камиони и ремаркета. Често поради големия интерес местата не достигат, но оправните нашенци не връщат никого, те товарят туристите в багажниците на колите или ги наместват между кашоните с различна стока в камионите. И ги откарват на посочената от тях дестинация.
Добросърдечните помагащи българи са от всякакви браншове: от граничари, полицаи, митничари, катаджии, хотелиери, ресторантьори, та чак до прокурори и съдии. Ето един симпатичен пример.
На 28 октомври на автомагистрала „Хемус”, в посока Варна, полицаи спрели камион, управляван от И. Р. В ремаркето имало 17 души без документи, които казали, че са от Сирия. Шофьорът бил обвинен за противозаконно подпомагане на мигранти с цел имотна облага. Районната прокуратура в Ботевград сключила споразумение с И. Р., а съдът му дал 11 месеца условно. И осъденият е можел отново веднага да тръгне на юг, за да натовари нова порция чужденци. С тези свои така наречени присъди Темида също помага на туризма в тази пандемия. И коренно се различава от присъдите, които се раздават в една уж туристическа Гърция. Сравнете сами.
През 2019 година гръцки полицаи заловили до град Драма 28 бежанци от Ирак, Иран и Бангладеш, които се намирали в спрял край пътя кемпер. В автомобила ченгетата намерили документи, които показвали, че той е собственост на бившия тираджия Тошко Тодоров от пловдивското село Столетово. Мигрантите разказали, че трафикантите им взели по 3 хиляди долара на човек, но после ги зарязали и избягали. Съдебната машина в южната ни съседка се задействала, започнало разследване и гръцките власти издали европейска заповед за арест на Тошко Тодоров. Както и настояване за екстрадация, за да бъде съден по гръцкото законодателство. То предвижда по 8 години затвор за всеки един нелегален мигрант, така че Т. Тодоров ще трябва да лежи зад решетките общо 224 години. Или казано другояче – доживот – до няколко живота. Той твърди, че е невинен, но в края на октомври беше арестуван и Апелативният съд в Пловдив ще решава дали да го екстрадира.
Е, ще отрече ли сега някой, че родната Темида е най-хуманната в света? Гърция отдавна е известна като една от най-безкопромисните държави. Дори уволняват лекари и медицински сестри, ако не са се ваксинирали. И не само. Дали шофираш с превишена скорост, дали не носиш маска, дали прекарваш нелегални бежанци – всички нарушители на закона се наказват строго и безмилостно. Докато в България само ще предизвика присмех предположението, че трафикант на мигранти може да получи затвор, равен на три доживотни присъди. У нас е сигурно, че това няма да се случи, защото държавата я няма.
Политици имаме колкото искаш, но държавниците ни къде са?
Сергей Трайков
