Навършиха се сто години от първия референдум – „За виновниците за националните катастрофи” (1922 г.). В годините досега последваха още пет, но за жалост повечето се посветиха на маловажни въпроси, а някои дори преследваха користни цели. И родната „пряка демокрация” се оказа фалшификат, който не ни извиси, а напротив – изложи ни пред световната общественост. С което заслужава да я наречем, подобно романа на Маркес – „Сто години срамота”.
Ето къде и как се тя прояви. Плебисцитът през 1946 г. „За преминаване от монархия към република” мина под брутален комунистически натиск и приключи с натъкмени резултати. Състоялият се през 2013 г. „За ядрена енергетика” бе наложен от БСП и бе излишен, защото по онова време отговорът на света бе еднозначен. Референдумът „За дистанционно гласуване” (2015) също стреля „във въздуха” – потърси отговор, за който се знаеше че е „да”. По-късно, в рамките на дванайсет месеца, ВМРО предложи два излишни референдума – за Велико народно събрание и за възпиране на Северна Македония за ЕС, логично те не бяха приети. Идеята на партия „Има такъв народ” (2021 г.) за допитване за мажоритарна избирателна система, за броя на депутатите и за партийно субсидиране също не успя, защото преливаше от неконституционност. Ала споменатата формация не престана да ни занимава с измишльотини – като с предложението от тези дни за референдум за Велико народно събрание, което да узакони президентска република. За какъв дявол е нужно точно сега, при многото ни други грижи, да си блъскаме главите за ново държавно устройство? Как беше оная приказка за Мара – дето всичко втасала, само не се сресала?
Явно сме във време, когато хитри политици откриха в допитванията възможност да разиграват обществото, да произвеждат тъпизми и с тях да се разхождат безплатно по ефири и екрани. Президентската република – си казват – е лесна дъвка, ще я дъвчем докато може и ще я сменим с друга. Каква друга? Ми, ето една – да си върнем царството (тук сме разбирачи, нали бяхме за кратко „монархическа република”), а освен това монархиите са много и различни – дуалистична, теократична, абсолютична; има мегдан и за други режими – меритокрация, джамахирия, султанат…
От своя страна аз също реших да съм полезен: предлагам да си махнем лъвовете от герба; да си сменим химна; да си назначим вицепремиер свещеник; към президента да се обръщаме с „Ваше превъзходителство”… А как трябва да се реагира на малоумия като моите? Разбира се, само по един начин – да не им се обръща внимание. Но нали не можем без бъзици и скандалчета, всеки ден ги чакаме по ефирите, купонът трябва да тече… Има обаче народи здравомислещи, които не се заглавикват с глупости, като швейцарците: неотдавна свикаха поредния си референдум „За намаляване на данъците”. И как отговориха? Да им се чудиш – с „не”, отказаха тази екстра! Как ще гласува нашенецът, ако го попитаме за същото? Разбира се – не за намаляване, а за пълното им унищожаване!
В регистъра на норматива с дълго заглавие „Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление” са записани много предложения за референдуми. Например: одобряваме ли оръжие за Украйна; искаме ли нова АЕЦ; желаем ли еврото; приемаме ли прогресивния данък? Стават за допитване… само дето се боя, че ще отговорим неправилно. Патили сме и мъдри, но от друга страна сме неосведомени и лесно се лъжем. Вярваме в митове и легенди, в мантри и шамани, робуваме на носталгии и предразсъдъци. И току-виж пак се оставим да ни сготвят. И срамотата ни да продължи.
Още новини от деня – четете тук.
. В годините...){kind=link}