Напук на усилията за геополитическо единство и военно-стратегическо партньорство с Украйна тя изненадващо откри приятелски огън по България. Бомбардира ни с евтино жито, слънчоглед, царевица и соя.
Пораженията: тази година зърнопроизводителите в България няма да могат да заменят купените миналата година майбаси с по-нови модели. Това е крайният резултат от тракторния им протест и пресилената ангажираност с проблема на обединения център на властта у нас в лицето на президентството и неговия министерски съвет. Стигна се до забрана на вноса, което няма нищо общо със свободния пазар и крие неподозирани опасности. И което може да трае дни, защото новото общоевропейско решение ще го отмени.
Много „плява” има в украинското зърно…
Зърнената операция започна с едно прибързано решение на брюкселските бюрократи, които решиха да спасяват украинските зърнопроизводители и да предпазят от глад Африка, а и Европа, като пуснат зърното да шета безмитно из стария контитент. Вместо само да се транзитира обаче, то взе да засяда в пограничните държави и да обърква националните зърнени баланси.
Покрай украинската зърнена атака лъсна проблемът на земеделците, който няма никаква връзка с вноса от Украйна. Това е така, защото вносът от Украйна е минимален – при пшеницата е 0.3 на сто от българското производство, т.е. по никакъв начин не може да окаже влияние върху цените в България.
Проблемът на нашите зърнари е, че сме почти май, иде новата реколта, а силозите са препълнени. Това е така от лакомия. Производителите чакаха зърното неспирно да поскъпва и тогава да продават със свръхпечалби. Виновни са не само те, но и Радев и неговите министри, които нагнетяваха руска апокалиптична пропаганда за задаващ се глад. Дори и учените от БАН се изложиха в доклад, според който ако войната продължи една година, цените скачат с 200 на сто.
Сега отново се хванахме на „руското хоро“ – цените падат заради евтиното украинско зърно. А то обективно струва малко над 430 лв. на тон в България, колкото беше и преди войната.
Но понеже спадът в цените на зърното повлече и рейтинга на президента, той и служебните му министри направиха пътека до Брюксел, за да „защитят” интересите на българските производители.
“За първи път заедно от една страна на барикадите протестират кабинетът, който управлява България, и българският народ”, заяви заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков. Редица политически партии застанаха на страната на отрудените зърнари, като дадоха повод на зевзеците да заговорят за „Коалиция „Майбах”.
А защо никой не защити преработвателите – тези, от които излизат хлябът и олиото, за които по-евтината суровина значи по-ниска цена за потребителя? А къде отиде борбата с инфлацията, точка първа в предизборните платформи на всички партии?
Колкото до майбаха, един нов струва около половин милион лева. Може да ви се струва безбожно скъпо, но ако имате 1 милион декара, за които вземате около 34 млн. лева евросубсидии за година, не е. С такива декари и такива субсидии са малка част от „народа”, но в държава с достъпни майбаси финансирането на политическите партии също не излиза скъпо.
Което пък се отразява на ниските им електорални котировки.
Чавдар Цолов
Още актуални коментари – четете тук
