Навремето хумористът Арт Бъкуалд беше написал фейлетон, в който американски туристи се състезаваха в разглеждане на парижкия Лувър с ролкови кънки. Май победителят беше успял да обиколи всичките му зали за 47 секунди.
Рекорд от 47 секунди записа и нашият парламент – толкова продължи неговата работа в четвъртък, деня преди великденските празници. 47 секунди работа и новоизбраните депутати си отидоха вкъщи да празнуват с яйца, козунаци и чиста съвест, че са изпълнили достойно трудовите си задължения.
Наясно ли са народните избраници за какво народът ги е изпратил в сградата с надписа за съединението и силата? Наясно ли са колко струва на данъкоплатеца един техен работен ден – стотици хиляди левове. Или им е все тая – нали заплатата си върви. Ако извикате водопроводчик вкъщи и той работи само 47 секунди, няма да му платите. А нашите депутати и за провалените заседания ще получат пълната си заплата.
Близо половин милиард лева се дадоха през последните години за петте извънредни избора, от които няма никаква полза. Пак сме на изходно положение, парламентът пак не може да започне работа, защото не може да си избере председател. Това вече го гледахме в миналото народно събрание. Тогава се взе компромисното решение най-старият депутат да стане председател.
Не най-подготвеният юрист, не най-авторитетният политик, не най-умният. А най-старият! Страхотен критерий – по възрастов показател на председателското място седна Вежди Рашидов, човек с твърде смътни представи за парламентаризъм и закони. И повече специалист по юмручно право – известно е как преди години счупи носа на полицай пред Столичната община. С такъв председател – такава дейност, поне в кулоарите нямаше счупен нос. Така 48-ото народно събрание не се запомни с нищо.
По неговия път тръгва и 49-тото.
Сега в дебатите за избор на ръководство се появи екзотичното предложение на Продължаваме промяната за ротационен принцип – представител на всяка парламентарна група да сяда за по два месеца на председателското място и да бие звънеца. Тъй като „такова ротационно животно” няма регламентирано в правилници, закони и конституция, уговорката да бъде джентълменска – минат ли му месеците, парламентарният вожд доброволно да отстъпва мястото си на друг? Ами ако на някого му хареса поста на първи човек в държавата? Хареса му заплатата, служебния мерцедес, привилегиите на длъжността? И откаже да стане от поста? Тогава какво? И колко живот ще има 49-ият парламент, ще могат ли представители и на шестте партии в него да минат по веднъж на председателското място?
С това предложение политиците от ПП за пореден път показаха пълната си политическа самодейност. Ами ако тяхното предложение бе прието и по-късно Конституционният съд го бе обявил за незаконосъобразно, нали всички актове на Народното събрание, цялата му дейност щеше да е незаконна. Тогава какво правим?
Докато ПП обясняваха странното си предложение, Бойко Борисов, за да не остане по-долу, ги надцака с още по-абсурдна идея: тъй като трудно ще се състави редовно правителство, парламентът да гласува служебното правителство на президента Радев за редовно.
„Глупост връз глупост!” – така актьорът от Сатирата Иван Григоров, /мир на праха му!/ бе озаглавил навремето една своя книга.
Сега това заглавие напълно подхожда за първите два дни на новия парламент.
В пленарната зала гледаме глупост връз глупост, а пък държавата закъсва икономически, няма бюджет, няма редовно правителство… В това време с проруската си политика служебното правителство на президента Радев ни отдалечава от ЕС, от Шенген и от еврото… На път сме заради вътрешни противоречия да загубим чаканите милиарди от Брюксел по плана за възстановяване и устойчивост… И да се отклоним от парламентаризма, от пътя, по който държавата ни се движи, макар и куцукайки, вече трийсет години…
Седи човек, гледа парламента по телевизията и се чуди: това, което става, само от глупост ли е или има и злонамереност? Само на нашенска некадърност ли се дължи или е резултат от външна намеса?
М.Вешим
