Политическото говорене не е нашенското говорене на маса. Политиците не могат да се хванат публично за яките и да се питат – ти кой беше, че ми ги разправяш тия. В политиката не са толкова важни изречените думи, колкото посланието, което съдържат.
Затова е винаги любопитно да се консултира човек с познавачи на тоя новговор, които да преведат какво точно му се казва.
Да речем, когато лидерът на „Възраждане“, г-н Костадинов, определи в Народното събрание Украйна като „голяма фашистка държавичка“, не бива да се хващаме за противоречието – че една държавичка няма как да бъде голяма, както и че голямата държава не може да бъде държавичка. Това е само на повърхността! Смисълът е много по-дълбок – а именно, че фашизмът и нацизмът подлежат на денацификация, точно това, което се прави в момента, и то е единствено правилното. Затова ние всички трябва да подкрепим Владимир Владимирович в кръстоносния му денацификационен поход срещу голямата държавичка! Виждате колко големи истини могат да се изразят само с три несвързани думички!
Когато несменяемата шефка на БСП, г-жа Нинова, защитава последователната си позиция, че „не трябва да предоставяме оръжие, защото това е начин да продължава войната, а ние искаме мир, преговори и намиране на дипломатическо решение“, също не бива да бързаме да приемаме думите в буквалния им смисъл. Трябва да вникнем в дълбокия стратегически замисъл, скрит в тях. Като не доставим нито един патрон (по думите на г-жа Нинова) на едната страна (не казваме коя), логично е, че тя няма да има с какво да стреля. На това на политически език му се казва „демилитаризация“. Като няма с какво да стреля – по тази страна (не казваме коя) ще може да се гърми много по-безопасно. Като може да се гърми по-безопасно, ще може и да се настъпи славно и без особени проблеми – чак дотам, докъдето началството е начертало на картата. След това се побива знамето на победата, обявява се победа и победената страна се кани на честни и почтени мирни преговори, в които тя няма да има особени проблеми – само да подпише предварително подготвените от победителите странички на договора. И ще настъпят дългоочакваните мир и любов, а на електората на БСП ще обясним, че позицията ни е била последователна и единствено правилната, затова – гласувайте за нас на следващите избори!
Просто и ясно казано, само дето трябваше да ни го преведат.
За беля, както каза самият президент Радев, „Украйна настоява да води тази война“.
Доколкото главата на държавата е произнесла тези исторически думи, добре е да ги осмислим.
Елементарният превод е, че украинците са пинтии – свидят им се някакви си двайсетина процента от територията на страната им. Ние не сме такива – ако някой ни поиска парче България, направо си му даваме Северозапада – той и без това отдавна за нищо не ни върши работа.
Ако решим да се задълбочим, няма как да не стигнем до извода, че на украинските военни страшно им харесва да лазят в окопите, да тичат из минните полета и да стрелят по мирните военнослужещи отсреща. Гиди гадни войнолюбци!
А ако още повече се задълбочим, ще прозрем твърдението, че украинците са мазохисти, те с нетърпение очакват ирански дрон да им падне в къщата, някой да им взриви язовира, а най-големите оптимисти стискат палци да гръмне и атомната централа в Запорожие! Затова настояват всичко това да продължава колкото се може по-дълго. В противен случай са готови да ни нападнат – как иначе да си обясним безпокойството на държавния глава, че конфликтът заплашвал да стигне и до нас! Кой друг може да ни нападне, освен украинците!
Всичко това ни го казват всеки ден в прав текст по радиото, телевизиите и вестниците. Само дето никой не се беше хванал да ни го преведе!
А би било хубаво в училищата освен четене с разбиране да се преподава и слушане с разбиране!
Румен БЕЛЧЕВ
