Всички щастливи партии си приличат, всяка разцепваща се е забавна посвоему.
Така би започнал класикът двутомния роман за нещастната съдба на петдесетото ни Народно събрание.
Както при всяка раздяла, недай Боже развод, бившите единомишленици изведнъж се оказват разномишленици, обявяват седмичка на откровенията и започват да се замерват с каквото им попадне, само и само публиката, ласкана по време на кампаниите като суверен или електорат, да разбере кой е по-по-най честният, некорумпираният, изпълнен с идеали и добродетели.
Крак повлече най-старата партия, която набързо прие оставката на председателката си Корнелия Нинова и си назначи временно управляващ. Самата Корнелия обаче твърди, че е председател чак до следващия конгрес, така че временният нямал право да подписва нищо вместо нея.
Освен това – че е жертва на вътрешнопартиен преврат, защото прогонила олигарсите от партията.
От което, разбира се, следва, че в партията на трудещите се са се били намърдали олигарси, които сега очевидно отново искат да поемат властта.
Най-младата партия „Величие“ последва столетницата – полковникът Марков, който всъщност се оказа подполковник, обяви, че съоснователят на партията призовавал редовите членове да трепят гласувалите против волята му, а по едно време арестувал в някакъв хамбар цялата парламентарна група и я държал там с часове, та да им уврат депутатските глави.
Съоснователят Михайлов пък обясни, че подполковникът, който се мисли за полковник, е емоционално неуравновесен и говори глупости.
Полковникът, който всъщност е подполковник, отвърна на удара, като прокара парламентарна комисия, която да разследва престъпленията на съоснователя. А съоснователят пък обяви, че под-над-пред-зад-полковникът изобщо не е член на партията „Величие“, камо ли неин председател (защото благоразумно бил пропуснал да регистрира в съда избирането му).
Както би рекъл един бивш президент, в такъв момент най-добре е да дойдат лекарите.
И наистина е добре да дойдат, защото тая работа се оказа заразна – нацепи се дори ДПС-то! И то – на две равни половинки!
Едната половина застана зад авторитетния идеолог, хидролог и енергетик, почетния г-н Ахмед Доган, и разобличи другата половина – били мутри, изнудвачи, крадци на бизнес, в което им помагали едновременно прокуратурата и полицията.
Втората половина пък се сплоти зад своя съпредседател, който си мисли, че е председател, г-н Пеевски, и обяви, че срещу тях са се изправили нечистоплътни личности, които искат да съсипят партията заради своите бизнес интереси – истински деребеи.
Позабравената дума принуди медиите да ровят в речниците, за да проверят как се пише и какво точно означава – според някои тълкувания става дума за дране на бей, според други – че някой се е помислил за бей и дере другите наред.
След тази парламентарна седмичка на откровенията поне вече сме наясно какви хора са ни пробутали в листите.
Остава недоумението – защо така се засягат, когато им напомнят байганьовското определение за маскарите?
