Стефка Костадинова, която преди 30 години изстреля в космоса знамето на България, коментира, че феноменалният й рекорд от 209 сантиметра в скока на височина не е само неин, а на цяла България. Блестящото постижение е увековечено в музея на МОК в Лозана и в нашите сърца.
„Тези 209 сантиметра станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности“, заяви Костадинова пред bgolympic.org.
„Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта.
Благодаря на Ники Петров, с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб „Тракия”, на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно – това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите“, добави Костадинова.
„Тогава, на Олимпийския стадион в Рим не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см… Емоцията беше толкова силна… Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти… Много ми се иска – и ще бъда щастлива, ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш.
Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект в останалите. Само така – като побеждаваш и си на върха – печелиш уважение и признание. Благодаря за многото поздравления и като отбелязваме годишнината от световния рекорд 209 см пожелавам на всеки да намери своя личен път към върха“, каза още Стефка.
Костадинова е световна рекордьорка в скока на височина с 209 см от Рим 1987 г. Общо шест пъти е ликувала със световни рекорди. Олимпийска шампионка от Атланта 1996 г., сребърна медалистка от Сеул ‘88”.
Двукратна световна шампионка на открито в Рим 1987 г. и Гьотеборг 1995. Носителка на 5 титли от първенства на планетата в зала – Париж 1985 г., Индианаполис 1987 г., Будапеща 1989 г., Торонто 1993 г. и Париж 1997 г.
Европейска шампионка от Щутгарт 1986 г. Притежателка на 4 златни медала от първенства на Стария континент в зала – Пирея 1985 г., Лиевен 1987 г., Будапеща 1988 г., Париж 1997 г.
Победителка във финала на Световната купа в Канбера 1985 г.
Първия си скок над 2 метра прави на 25 август 1984 г. в София. Общо в кариерата си записва 197 полета на тази гросмайсторска граница в 130 състезания.
Рекордни 4 пъти е избирана за спортист № 1 на годината в България, пет пъти е № 1 на Балканите. През 1996-а е наградена с орден “Стара планина”, първа степен за изключителните й заслуги към Република България.
През 1999 г. прекратява състезателната си кариера и започва работа в управленските структури на спорта като вицепрезидент на Българската федерация по лека атлетика. През същата година е избрана за зам.-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 1 август 2001 г. е зам.-министър на спорта. На 11 ноември 2005 г. оглавява Българския олимпийски комитет.
Единствената българка удостоена със спортен Оскар, което я нарежда редом до знаменитости като Пеле, Аертон Сена, Марадона, Борис Бекер, Сергей Бубка, Майк Тайсън и Карл Луис. Тя е сред първите приети в Залата на славата на световната атлетика IAAF. В нейна чест на входа на Олимпийския музей в Лозана е издигната летва с отбелязана височината на световния й рекорд 209 см.
За още интересни статии, анализи, коментари и интервюта следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
