Каменна крепостна стена с ширина почти два метра е отделяла базиликата от 5-ти век, както и епископската резиденция, от езическите храмове в южната част на Перперикон. Това заяви ръководителят на изследванията проф. Николай Овчаров в края на сезона. Той допълни, че стената вероятно е покривала десетки декари, но засега е открита само до вече известния нимфеум.
Пред представителите на медиите проф. Овчаров докладва резултатите от почти петмесечните проучвания за тази година. Той отбеляза, че разкритата площ в южния квартал е повече от декар, което напълно удовлетворява поставената в началото на разкопките цел за свързване на акропола с базиликата, идентифицирана през 2016 г.
Проф. Овчаров подчерта, че през предходната година при разкритията на езически храмове, както и наличието на по-стари подобни структури, се заговори за обръщение на пространството в Area Sacra (Свещен квартал) с шест езически храма, два олтара и базилика с епископска резиденция, разположени на площ не по-голяма от два декара.
„Тази година проведените разкопки напълно потвърдиха нашите предишни предположения. Мога да добавя прохождащия храм на Тракийския конник, храма на виното, разкрит през 2022 г., както и храма на Митра и олтара на Дионис, който е в централната част на всичко това, заедно с новооткрития храм“, обясни професорът. Той допълни, че откритият през септември олтар за кървави жертвоприношения е част от последно разкрития езически храм.
До храмовете е водел път, идващ от Виа Егнация към Перперикон. Археологът припомни, че през 3-4 век пътят минавал покрай открития нимфеум и водел до акропола на скалния град.
Според неговите думи, построената в края на 5-ти век трикорабна базилика е „пик на християнството“. През 7-8 век, по време на общата криза в Византия, сградите в Перперикон са били abandon-ирани. Въпреки това, през 10-12 век, южният квартал отново „оживява“, в който базиликата от 5 век е променена, а много новостроени конструкции не са ясни по своите размери. Изследванията стигат до 13-14 век, периода на Средновековния Перперикон, когато основаната базилика е преработена, а другите структури са оставени настрана. Тогава се появяват разкритите и представени в началото на октомври вкопани жилища, описани от проф. Овчаров като „град на хобитите“.
Освен архитектурните находки, проф. Николай Овчаров представи и много артефакти от проучванията. Сред тях се откроява ажурна бронзова апликация с евангелска сцена – раждането на Исус, множество християнски кръстове, над четиристотин монети, езически предмети и обекти от всекидневието.
