Европейската централна банка (ЕЦБ) завършва днес своето двудневно заседание относно паричната политика, на което вероятно ще реши да запази основната лихва към текущото ниво. Това следва от данни, показващи минимални изменения от последната им среща през юни и продължаваща несигурност в търговските отношения между ЕС и САЩ.
ЕЦБ е намалила лихвите си осем поредни пъти от юни 2024 г. поради забавящата се инфлация, която постепенно достига целевото ниво от 2 процента. През юни т.г. депозитната лихва (която търговските банки получават за овърнайт депозити в ЕЦБ) беше намалена с 0,25 процентни пункта до 2 процента, като по този начин се озовава на наполовина от нивото преди началото на цикъла на понижение от 4 процента. Същото понижение важи и за другите две лихви, определяни от институцията във Франкфурт – основната лихва по рефинансиране (по която банките заемат средства от ЕЦБ за една седмица), която вече е 2,15 на сто, и лихвата по пределното кредитно улеснение (плащана от банките при овърнайт заемане от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение), снижена до 2,40 процента.
Според най-новите данни за инфлацията, обявени от Евростат миналата седмица, инфлацията се е увеличила леко до 2 процента през юни (+0,1 пр. п. спрямо май), оставайки на целевото равнище. След заседанието през юни, ЕЦБ представи прогнозата, която предполага, че инфлацията ще остане на ниво от 2 процента през тази година, а следващата ще спадне до 1,6 на сто.
Икономистите, анкетирани от Ройтерс, предвиждат запазване на ставките, като около 60 процента от тях смятат, че на следващото заседание през септември може да настъпи понижение с още 0,25 на сто. Някои експерти предполагат и второ намаление до края на годината, което може да свали депозитната лихва до 1,5 на сто.
Указание за очакваното решение по-рано този месец даде шефът на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) Йоахим Нагел, който в интервю за германския вестник „Ханделсблат“ изтъкна, че от позицията на паричната политика „в момента се изисква политика на твърда ръка“, визирайки нестабилността, породена от президента на САЩ Доналд Тръмп и неговата митническа политика.
Очаква се от 1 август да влязат в сила митата, обявени от Тръмп, които за ЕС могат да достигнат 30 процента, ако не бъде постигнато споразумение. В същото време, Брюксел подготвя обширен пакет от контрамерки. Потенциалните мита биха могли да възпрепятстват икономическия растеж на еврозоната, което би наложило на регулатора от Франкфурт да снижи ставките с цел стимулиране на растежа.
Запазването на лихвите без промяна на днешното заседание ще предостави на ЕЦБ време да почака за повече яснота относно търговските отношения и да актуализира прогнозите си за бъдещите икономически тенденции, основывайки се на повече данни.
Централната банка на валутния съюз следи внимателно и динамиката на валутния пазар, където еврото се е повишило спрямо долара с почти 17 процента от февруари до началото на юли, достигайки връх от 2021 г. на около 1,18 долара за евро. Вчера ЕЦБ определи референтен курс от 1,1726 долара.
Вицепрезидентът на централната банка на еврозоната Луис де Гиндос по-рано определи нивото от 1,20 долара за евро като критично, напомня Ройтерс. Анализатори прогнозират, че до края на годината това ниво може да бъде достигнато, въпреки че през юни прогнозите на ЕЦБ бяха за курс от 1,13 долара за евро през следващите две години. Поддържането на курса на еврото не влиза в задълженията на ЕЦБ, но високият курс може да повлияе неблагоприятно на растежа и инфлационното ниво, което може да подтикне банката да предприеме действия.
