Ще одобрим законопроекта на първо четене, защото е внесен от Министерския съвет, но е задължително да се извършат необходимите корекции в текстовете преди второто четене, за да се постигне баланс между репресивните мерки и превенцията, без да се създават притеснения за добросъвестните служители в социалната сфера, коментира Деница Сачева, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика и депутат от ПГ на ГЕРБ-СДС. Тя направи изказването си по време на заседание, на което беше представен законопроект за изменения в Наказателния кодекс (НК), свързан с социалните услуги за възрастни.
Сачева подчерта, че проблемите в социалното обслужване за възрастни се коренят в огромния брой на чакащи и недостига на кадри, както и в недостатъчното заплащане, кариерни възможности и обучение на служителите.
Тези важни теми са онова, по което желаем да видим конкретни стратегии и действия, защото нарушаване на закона при осъществяване на подобни престъпления трябва да бъде строго преследвано, отбеляза тя. Въпреки това, остана у нас усещането, че настоящите законови механизми не са изчерпани, допълни Сачева, като настоя, че работещите в социалните услуги на терен могат да срещнат допълнителни трудности.
Тя изрази надежда за по-прецизни формулировки относно законопроекта за изменения в НК.
Важно е да се акцентира на превенциите и възможностите, посредством които можем да укрепим Агенцията за контрол на качеството на социалните услуги (АКСУ), но не чрез репресивни мерки. Тя трябва да се възприема като елемент, който трябва да насърчава и развива, а не да притиска, коментира още Сачева.
Илиана Жекова, представител на ГЕРБ-СДС, предложи да се осигури превантивна защита за както потребителите на асистентските услуги, така и за асистентите от обвинения за злоупотреби.
Жекова постави акцент на текстовете на чл. 141а и чл. 141б от НК, които предвиждат наказания за предоставяне на социални услуги без лиценз, като подчерта, че това се отнася до резидентните услуги, съгласно Закона за социалните услуги.
Съгласно提 текст на законопроекта, в глава втора „Престъпления против личността“, раздел III се предвиждат наказания до три години лишаване от свобода или пробация за тези, които предлагат несъответстваща на стандартите грижа, поставяйки в риск живота или здравето на потребителите. Наказания могат да понесат и онези, които позволят на подчинени лица да извършат подобни престъпления.
Жекова нарече важно да се направи превенция за предоставянето на асистентски услуги без лиценз, но тя трябва да бъде оформена в отделен текст, защото не трябва да води до обвинения, които могат да доведат до лишаване от свобода.
Асистентската услуга е много търсена в общините, без значение от техния размер. По-малките общини обикновено имат около 15-20 потребители, докато в по-големите те могат да достигнат до 200-400, в зависимост от големината на общината, добави Жекова.
Жекова акцентира на нуждата да се помисли как най-добре да се защитят както потребителите, така и асистентите, тъй като асистентите са подложени на напрежение и могат да станат обекти на нападения от потребители или техните близки.
Според нея е необходимо да се вземе предвид и риска, който съществува от страна на асистентите към потребителите. „Трябва да развием механизми срещу възможни имотни облаги и измами“, подчерта депутатът. Според нея, измененията в закона са закъснели, тъй като и предишното правителство е получавало множество сигнали за нарушения на стандартите за качество.
След разкритията за 75 души, задържани при ужасяващи условия в незаконни домове за възрастни в село Ягода, властите започнаха проверки на социални услуги. През юли кабинетът предложи да се обяви за престъпление организирането на домове без лиценз.
