Черният хайвер, произвеждан от есетра, е един от глобалните символи на лукса и изобилието, а Каспийско море представлява над 90% от неговото производство. За съжаление, каспийската есетра е близо до изчезване и е в Червения списък на застрашените видове, а днешният черен хайвер основно произлиза от аквакултури, тъй като уловът на диви есетри е забранен.
Климатичните промени и човешките действия разрушават естествената среда и условията за живот и размножаване на есетровите риби. Въпреки усилията за възстановяване на популацията, много индивиди умират преди да достигнат зрялост за размножаване в естествени условия. Проектът „Да излекуваме Кура“ (Cure the Kura) цели да увеличи популацията на есетри в южните части на Каспийско море и река Кура, най-голямата река в Южния Кавказ, като съчетава възстановяването на средата с научни разработки и търговски дейности. Надеждите са до 2027 г. популацията на есетрови риби да се стабилизира и да се постигне балансирано съотношение между женските и мъжките екземпляри, заедно с около 250 000 яйца при женските.
Есетровите риби са древен вид, появили се преди около 200 милиона години, и заради това понякога ги наричат „риби динозаври“. Преди Първата световна война уловът на есетра в Каспийско море е достигал до 540 тона годишно, но популацията значително е намаляла вследствие на неконтролираното бракониерство след разпадането на Съветския съюз. В допълнение, измененията в условията на средата, причинени от климатичните промени, водят до затопляне на водите и намаляване на кислорода. Строителството на язовири по реките, вливащи се в морето, не само че понижава нивото на водата, но и пречи на миграционните пътища на рибата, докато замърсяванията от различни източници, включително отпадни води и нефтени продукти, допълнително влошават екологичния баланс.
Вследствие на това запасите от есетрови риби в Каспийско море са намалели с над 90% от края на 70-те години на миналия век.
Развъждането на есетра в изкуствени условия обаче е предизвикателство, изискващо значителни ресурси и дългосрочни стратегии. В зависимост от вида, есетровите риби достигат зрялост за 7 до 15 години в контролирана среда и за два пъти повече време в природата, което означава, че ферма за отглеждане на есетра започва да генерира приходи едва след деветата година, обясняват представители на проекта „Да излекуваме Кура“. Освен това е трудно да се намерят квалифицирани специалисти за отглеждането на рибите и да се създадат условия, максимално близки до естествените, които са необходими за цикъла на живот на есетрата.
Проектът представлява партньорство между „ЛУ-МУН Холдинг“ (LU-MUN Holding), неговото подразделение Азербайджанска рибна ферма, Шведската асоциация на рибарите – Спортфискарна (SAA – Sportfiskarna) и Шведския университет по селскостопански науки. Целта му е да опази застрашената каспийска есетра в Каспийско море и река Кура, прилагайки иновационни технологии за проследяване, за да увеличи вероятността за оцеляване на освободените и диви риби.
Още през 1954 година в Азербайджан е основана Експерименталната ферма за отглеждане на есетра на река Кура, където за първи път в света започва отглеждането на есетра в изкуствени условия.
Инвестиционната компания „ЛУ-МУН Холдинг“ е създадена през 2017 г., като целите ѝ са свързани с разработването и реализирането на мащабни проекти в сферата на земеделието, селското стопанство и хранителното производство. През същата година е основана и Азербайджанска рибна ферма, която година по-късно е приватизирана и модернизирана, произвеждайки хайвер под марката „Баку“. Във фермата се развъждат различни видове есетрови риби, включително белуга, южнокаспийска есетра, каспийска есетра, севруга и чига. В бутика на компанията в столицата на Азербайджан, бурканче черен хайвер от 50 грама струва над 200 долара, но за всяка продадена опаковка се пускат на свобода 10 есетри, което създава основание да твърди, че продуктът ѝ е „първият устойчиво произведен черен хайвер в света“.
През 2019 г. компанията освобождава първите 1000 риби в река Кура и в Каспийско море, а благодарение на сътрудничеството до момента над 300 000 есетри вече са пуснати на свобода.
Проектът акцентира и на научната работа – в партньорство с Държавния университет на Баку и Университета на Измир се провежда геномно изследване на каспийската есетра, а в сътрудничество с университета в Болоня се прави проучване, насочено към нов метод за съхранение на хайвера. Университетът на Стокхолм също участва, проследявайки освободените риби, за да събере повече данни, които да помогнат за тяхното оцеляване.
Във фермите работят 20 бивши бракониери, които получават възможност за стабилни доходи и обучение в устойчиви селскостопански практики, с което се намалява натиска върху популацията.
Въпреки това, бъдещето на освободените риби остава несигурно – оцеляват едва 3-4% от тях, коментират представители на проекта. Самото Каспийско море също е подложено на екологични заплахи. То е най-големият затворен водоем в света, който страда от свиване, причинено от комбинация от климатичната криза, прекомерните водни ресурси в селското стопанство, замърсяването от ядрени отпадъци, индустриалната дейност и проблематичното градско планиране. Водите се оттеглят с около 7 см на година и се очаква до края на века да спаднат с 9 до 18 метра, като намирането на ефективни решения е належащо.
