Румен Радев обяви, че се впуска в политическата надпревара, за да се бори с „корупционерите“. Само че корупцията не се побеждава с патос, а с работещи институции. И най-вече със силата и правомощията на съдебна власт – независима, отчетна и достатъчно смела да изреже срастванията между бандитите и хората в тоги. Как точно Радев си представя реформата в тази система, за да се постигне подобен резултат, не става ясно. А го обеща преди повече от шест години, в качеството си на държавен глава (виж изявлението на сайта на Президентството тук).
И тъй като развалата не се бори с лозунги, а действия, е важно да припомним няколко факта:
През 2016 г. Румен Радев (тогава кандидат-президент) сподели, че подкрепя идеите за задълбочена съдебна реформа, включваща и ограничаване на огромната власт на главния прокурор. По-малко от 24 часа по-късно обаче той успя да се „поправи“ публично, че за него „мнението на главния прокурор е определящо“.
През 2017г. по повод ЦУМ-гейт (срещата Цацаров-Гергов-Дончев, завършила с репликата на тогавашния главен прокурор: „Имате хубав бизнес“) Радев заяви, че президентът „не е следовател и не е разследващ орган“ след писмо на председателя на ВКС Лозан Панов с искане държавният глава да сформира специална комисия по случая. Явно истината за един от големите скандали, свързани със злоупотребата с власт на главен прокурор, не му е приоритет.
През 2019 г. първоначално мотивирано Радев не подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор и върна топката на Висшия съдебен съвет (ВСС). Президентът можеше, но не се възползва от правомощието си да сезира Конституционния съд с цел тълкуване на разпоредбата на чл.129, ал. 2 от Конституцията, която указва как се назначава главният прокурор. Защо? Защото практиката по приложение на процедурата, която ВСС предприема при отказ от подписване на подобен указ за назначение от страна на президента е противоречива. Когато Петър Стоянов върна предложението за назначаване на Бойко Рашков за главен прокурор преди близо 30 години, ВСС рестартира процедурата за избор, която завърши с назначаването на друг за главен прокурор – Никола Филчев. Когато ВСС избра Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд, Румен Радев отказа да подпише указ за назначаване, но след връщането на предложението ВСС само прегласува кандидата без да инициира нова процедура.
Пак през 2019 г., след като подписа указа за назначаването на Иван Гешев, Радев инициира обществен дебат за конституционни промени като организира срещи с академичната общност, институции, професионални сдружения и граждански организации. Все още обаче не знаем: каква е визията на Радев за реформата на съдебната власт, какви мерки според него следва да се приложат и какви действия да се предприемат. Срокът за събиране на становища беше 30 януари 2020 г.: шест години не бяха достатъчни на Радев.
Аргументът на президента, че парламентът е пълен с деморализирани представители и няма кой да гласува за реална реформа звучи убедително, но е и удобен, защото освобождава от отговорност. Вече е и несъстоятелен. Защо? Защото неговите бъдещи избиратели трябва да са запознати с инструментариума, който той следва да използва при борбата с корупцията по високите етажи на властта. Иначе ще е поредният месия, който говори сладкодумно и използва антикорупционната карта единствено като удобен повод за изграждане на положителен образ и трупане на политически дивиденти. Както самият той казва: „[о]т ефективността на реформите в съдебната система зависи дали ще постигнем справедливост, пречупване на корупцията, качествено държавно управление и просперираща обществена среда“(виж официално изявление на страницата на Президентството тук). Ако Радев не представи ясна стратегия или поне идея как да се случи това, просто ще сменим полицейския ботуш с военен.
*Текстът е публикуван на сайта на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още актуални анализи – четете тук
