Годишната инфлация в България се забави през октомври до 5,8% от 6,3% месец по-рано, сочат данните на Националния статистически институт.
Това е най-ниската инфлация в нашата страна от септември 2021 г. насам.
От началото на годината (октомври 2023 г. спрямо октомври 2022 г.) инфлацията е 4,1 на сто, обобщава БНР.
На месечна база инфлацията се повиши с 0,4% спрямо септември, когато беше отчетена дефлация от 0,1%.
Месечната инфлация през октомври се дължи основно на повишаване на цените в сектор развлечения и култура (с 6,7%), облекло и обувки (с 5,7%), образование (с 1,1%) и жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома (с 0,8%).
При хранителните продукти и безалкохолните има понижение на цените с 0,4%,
при транспорта – с 0,3 на сто, а при цените на жилища, вода, електроенергия, газ и други горива – понижение с 0,4%.
Хармонизираната инфлация (индексът HICP според общите европейски стандарти) през октомври се повиши с 0,2% на месечна база, докато хармонизираната потребителска инфлация на годишна база се забави до 5,9% от 6,4% през септември.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната.
Индексът на цените за малката потребителска кошница се повишава през октомври с
0,1% спрямо септември, като от началото на годината се повишава с 3,8 на сто.
Средногодишната инфлация за периода ноември 2022 – октомври 2023 г. спрямо периода ноември 2021 – октомври 2022 г. е 11.4%.
През октомври месечната инфлация е 0.4%, а годишната инфлация за октомври 2023 г. спрямо октомври 2022 г. е 5.8%.
През октомври спрямо предходния месец е регистрирано увеличение на цените в развлекателния сектор с 6.7%, при дрехите – с 5.7%, в сферата на образованието с 1.1% и при жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството.
Цените на ориза и картофите са скочили с повече от 3%.
Брашното и хлябът „Добруджа“ също имат минимален ръст.
В есенния сезон цените на ябълки, зеле и кореноплодни зеленчуци спадат осезаемо. При прясната и охладена риба също се наблюдава намаление на цената с близо 4%.
16.1% ръст при цените има в туристическите пакети за почивки у нас. Ръст в цените се наблюдава при въглищата и климатичните системи в началото на отоплителния сезон.
Очаква се икономическият растеж в България да се забави през тази и през следващата година
и да се възстанови през 2025 г., сочи оповестената есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.
След добрите показатели през 2022 г. през тази година износът ще се свие заради намалялото търсене отвън, след което пак ще се повиши. Очаква се и силно свиване на вноса за 2023 г. след значителното му увеличаване преди година. Прогнозата предвижда временна стагнация на домашното потребление в края на тази и началото на следващата година, след което предстои умерен ръст.
Инфлацията трябва да спадне още, макар и с по-бавно темпо.
Държавният дефицит леко ще се покачи през 2023 г. поради по-високите разходи за увеличени пенсии и заплати, одобрени със закон през предишните години.
Ръстът на брутния вътрешен продукт вероятно ще бъде 2 на сто тази година поради все още голямото частно потребление и свиващия се внос. Очакванията са ръстът на производството да се забави до 1,8% през 2024 г., след което да скочи на 2,6% през 2025 г.
Към края на тази и началото на следващата година разходите на домакинствата ще отбележат застой, тъй като ще бъдат засегнати от прогнозирания скок на лихвените проценти на дребно за тях. Частното потребление се очаква да се разшири, макар и по-умерено.
Очакванията са износът отново да скочи към края на 2023 г. и да нарасне с 4% през 2024 г. и с 2.6% през 2025 г.
Безработицата, която е 4,5% през август 2023 г., се е повишила с 0,5 процентни пункта след спада през януари.
След силния скок на номиналните заплати от средата на 2022 г. насам, ръстът им стана умерен през първата половина на 2023 г. заедно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази тенденция да продължи, като намали постепенно натиска върху разходите за заплати.
Годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени спадна от 14,3% в края на 2022 г. на 6,4% през септември 2023 г. Спаднаха всичките ѝ компоненти. Най-голям принос за това имат цените на енергията и храните.
Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 г., а след това да се забави още повече до 4% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.
След като дефицитът намаля на 2,9% от БВП през 2022 г., очакванията са той леко да се покачи на 3% през 2023 г.
Още новини от деня – четете тук
