Стоил Цицелков е културен антрополог и експерт по изборни въпроси, един от основателите, а сега член на Обществения съвет на ЦИК и представител на Обединение за честни избори.
– Г-н Цицелков, преди дни фирмата доставчик на машините предупреди за проблем с хартията. Има ли такъв и как ще се отрази на машинното гласуване?
– Със сигурност има ситуация, дали ще доведе до проблем – не зная. Хартията, която ще използваме, нямаме право – така е записано и в закона – да я тестваме. При подаване на техническите спецификации за тази хартия не е отбелязано да има гланц, тук има едно превратно тълкуване – дали това означава, че не може да бъде гланцирана, или означава, че няма значение дали е гланцирана, или не.
В България, откакто позволихме БНБ да произвеждат тези ролки хартия, се появяват все повече проблеми с принтерите на машините за гласуване, такива, каквито няма в други страни.
В момента тези машини са защитени, имат две флаш памети, като всяка следи дали информацията на другата е една и съща и при най-малкото разминаване, машината блокира. Единствената част от машината, която не е част от тази защитена структура, е принтерът и той може много лесно да бъде подменен.
Нашият закон обаче не позволява да сменим принтера. На последните избори имахме около 100 проблемни принтера, а преди това, когато имаше друг външен доставчик, имаше около два проблема с хартията.
Българският законодател не е предвидил, ако една машина излезе от строя, нито да подменим принтера, което няма да се отрази по никакъв начин на резултата, нито позволява дефектиралата машина да бъде подменена.
Ако се стигне до този сценарий, в съответната секция ще продължи гласуването с хартиени бюлетини и ще лиши избирателите от машинно гласуване.
Защо това се превръща в проблем? В България, след това политизиране на машинното гласуване, имаме две основни групи граждани – едните, които вярват само на машините, а другите само на хартията. С други думи, ще има недоволни за това, че са лишени от правото им да гласуват, ограбени са, манипулирани…
– Прави впечатление, че преди, а и по време на всяка предизборна кампания, когато се повдига темата за машинното гласуване, се говори именно за тези страхове – подмяна на вота и под. Има ли такова “ритмично” атакуване по тази тема?
Абсолютно. Има, напълно целенасочено, координирано, активни мероприятия.
Кулминацията беше, когато и ДАНС беше включена за последните местни избори.
Нека да кажем, че политическото говорене срещу машините не е уникално за България. В момента изпадаме в спиралата, от която пострада и една Германия, където се ползваше машинно гласуване и без много сериозни аргументи за неговото отменяне, малко на брой скептици, но с много силен глас и непропорционално влияние в медии и общество – много гласовити и истерични на моменти, успяха да го спрат.
Немските машини не произвеждат бележка като нашите и това беше причината германските съдии да отсъдят, че това прави избирателят несигурен в това дали машината записва вота му, въпреки че всеки един специалист може да знае.
Ние, именно за това, бяхме предвидили този проблем преди около 10 години, когато бяхме започнали да въвеждаме тези машини, предвидихме те да дават контролна разписка.
По-късно обаче, много превратно, законодателите решиха, че именно разписката ще бъде бюлетина – разписка от термичен принтер върху хартия, което наистина не е добрата практика.
И тук отново се връщам на проблема с гланца на хартията – на миналите избори, когато се сгънеше тази разписка, прозираше и можеше да се види за кого сте гласувал. Което е сериозен проблем, особено в малките населени места, където хората ги е страх да изразят своята воля.
– Можете ли да обобщите, доколкото е възможно, предимствата на машинното гласуване по отношение на негативните изборни практики и резултати като например невалидните бюлетини?
– Когато страната ни се обърна към машинното гласуване, имаше конкретни проблеми.
Единият беше именно огромният брой недействителни бюлетини. Самите машини изцяло забраняват недействителния глас – не можеш да продължиш процеса по гласуването, ако не си избрал коректно, ако си дал две преференции или две партии… Нещо, което бюлетината не забранява.
Другото е, че много от тези недействителни бюлетини са свързани с това, че някой просто е изразил протестния си вот като е изписал нещо нецензурно.
Нашите машини в България дойдоха със слушалки за незрящи, на които се дава възможност да гласуват. ЦИК не само, че не се интересува от това, никога не е правено проучване как работят.
Взе се и едно решение за това, че екранът на машината трябва да следва хартиената бюлетина. В същото време екранът позволява да бъде цветен, позволява да се разпознават по-лесно партиите, със снимките на кандидати, може да има логото на партията. Това позволява на избирателите по-лесно да се ориентират за кого да си пуснат гласа.
И така идеята да бъде направено по-сложно машинното гласуване, няма какво да се лъжем, беше то да бъде като един вид технически ценз. И тук идва и масираната атака колко са сложни тези машини, включително и до абсурдни твърдения като това, че човек може да се зарази с Ковид от тези машини, защото идват от Китай.
Това няма как да не уплаши хора, които не са подготвени технически.
Другото предимство на машините е свързано с проблема с огромния брой сгрешени протоколи. Често броят им достига над 80% и когато въведохме машините законодателят каза, че те ще се използват за всички видове избори, освен за местни.
А местните избори са най-сложни, защото произвеждаме толкова избори, колкото общини има. Една машина може много да ви улесни живота, ако сте в СИК.
– Нека да кажем, че основното изкривяване в резултатите от вота идва именно от сгрешените протоколи…
– Тези машини, ако ги ползвахме с пълния им капацитет, щяхме много сериозно да намалим числеността на СИК, защото тогава няма да има нужда от толкова много хора.
С 10 машини във физкултурния салон може да гласува цялото село. Тези, които много искат да гласуват с хартия, могат предварително да се запишат и да го заявят.
Така ще се намалят грешките, които са изключително много. Ние знаем, че първият път, когато бяхме задължени да гласуваме машинно, едно позитивно нещо оттогава е, че имаше много малко сгрешени протоколи, защото използвахме директно машинния.
Това обаче не се хареса на тези, които обичат да дописват и да поправят по протоколите и казаха, че електронният протокол няма да се ползва, той ще е само за сведение. Обаче какво се случи – масово хората започнаха да преписват резултатите от машинния протокол.
С големия брой членове на СИК има една група хора, които са там изцяло, за да вземат едни пари. Те нямат никакъв интегритет в процеса, нямат никакъв интерес и от там идва практиката, за която всички знаят, но си затварят очите – масово протоколите и чувалите пристигат в РИК-овете непопълнени и незапечатани. За да може, ако има някаква грешка, да я поправим бързо, да подпишем каквото трябва и да си ходим вкъщи.
И ние не можем да виним един човек, който е задължен по закон в 6.30 часа да бъде в изборното помещение, до 20:00 часа е гласуването, освен ако няма опашка отвън – стават 14 часа само за гласуване. Два часа минимум за броене – ние говорим за извънчовешките възможности.
На всичкото отгоре тези хора биват заключвани, лишавани от възможността да излизат, докато не приключи предаването, което не зависи от тях.
– Защо се получава това недоверие в машините и защо за нас е по-лесно да повярваме в конспирацията за това, че някой иска да ни открадне изборите с машините за гласуване?
– Това е проблемът, нарича се information management – когато те задръстят с много информация по една тема, ти имаш определен капацитет да приемеш информация и в един моменти “изключваш”.
И когато много дълго са ти говорили за “мадуровките”, за това, че “Божо джурка кода”, ти вече изграждаш мнение. То може да е базирано на пълни глупости, но много малко хора умеят да променят рязко своите мнения.
Нека да кажем и други предимства на машините – резултати в реално време. И другото е одит – машините позволяват много по-качествен одит. Много лесно може да се провери кой с какъв сертификат е влизал – няма как да бъркаш в машината, без да оставиш следа.
И това е страхът, това е проблемът. Те много често дават за пример изборите във Венецуела и как Мадуро е откраднал изборите. Аз съм бил наблюдател на избори във Венецуела и понеже там използваха машини, Мадуро не можа да открадне избори.
Той не успя да вземе изборите, защото се оказа, че масово гласовете в негова полза са ги вкарали след края на изборния ден. И това много ясно се видя от оставените следи в машините.
През 2014 година, когато въведохме тестовото гласуване с машини имаше текст в Изборния кодекс и за тестово дистанционно електронно гласуване. Това беше идеята на тези машини – когато има достатъчно надежден интерфейс и софтуер, можеше да се осъществи и дистанционно гласуване. Поне за хора извън страната, с предварителна регистрация с електронен подпис.
Другото е – ефективност на разходи, отговорност към околната среда. Ние не се възползваме от това, че тези машини могат да свалят разходите за избори, особено като правим толкова често избори, този процес може да бъде много по-евтин и много по-щадящ околната среда.