Невеселите новини за страната продължават. Населението на България падна под 6,5 милиона жители. Към 31 декември 2022 г. населението на родината е 6 447 710, показват окончателните данни от преброяването, публикувани от Националния статистически институт (НСИ).
Намалението на българите в страната през 2022 г. е с 34 774 души, или с 0.5%. Това се равнява на жителите на средноголям град като Ловеч, обясни пред Нова ТВ Магдалена Костова – директор на „Демографска и социална статистика“ в НСИ.
Тук трябва да припомним, че за резкия спад на населението сериозна роля е изиграла смъртността от КОВИД-19, особено през 2021 г. Официалният им (реално доста занижен) брой е 23 075 души. Благодарение на антиваксъри като Мангъров и Костадинов-Копейкин 2021 г. почти изравни рекорда по смъртност на далечната 1918 г. Тогава, по време на световната грипна епидемия и все още незавършилата Първа световна война, са починали 151 525 българи. През ковидната 2021 г. – 147 727.
Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението. Намалява и броят на живородените деца. Добрата новина тук е, че намалява и броят на починалите новородени, както и детската смъртност. Броят сключени граждански бракове и разводите също бележат спад.
Мъжете в България са 3 099 503 (48.1%), а жените – 3 348 207 (51.9%). Т.е. – на 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете обаче преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната, т.е. жените живеят по-дълго. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете – 19.3%. Тази разлика се дължи именно на по-ниската средна продължителност на живота при мъжете.
На 65 и повече години са 1 515 383 (23.5%). Спрямо 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.
В регионален аспект най-висок е делът на хората на и над 65 г. в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в 22 области този дял е над средния за страната. Най-нисък е той в областите София (столица) – 19.2%, Варна – 21.4%, и Благоевград – 21.6%.
За 27-те страни в ЕС относителният дял на населението над 65 години е 21.1%. Най-висок е в Италия (23.8%) и Португалия (23.7%). В 16 страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20%.
Децата в България до 15 г. са 913 419 (14.2% от населението). Най-високият им относителен дял е в областите Сливен – 18.9%, Ямбол – 15.2%, и Бургас – 15.1% от населението на областта. Най-ниският е в областите Смолян – 10.8%, Видин – 11.5% и Габрово – 11.8%.
Делът на най-младото население в ЕС в началото на 2022 г. е 15%. Най-ниският е в Италия – 12.7%, Португалия – 12.8% и Малта – 13.4%, а най-висок е в Ирландия – 19.7%, Швеция – 17.6% и Франция – 17.5%.
Застаряването на населението повишава средната му възраст от 40.4 г. през 2001 г. на 45.2 г. в края на 2022 г. В градовете тя е 44.3 г., а в селата – 47.5 г.
Населението в трудоспособна възраст е 3,775 млн. души (58.5% от населението на страната) – 1,975 млн. мъже и 1,8 млн. жени. Над трудоспособна възраст са 1,695 млн. души (26.3%), а под нея – 978 хил. души (15.2%).
В градовете живеят 4 746 710 души (73.6%), а в селата – 1 701 000 (26.4%).
Населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 – села. Без население са 205 села. Най-много са в областите Велико Търново – 69, Габрово – 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян – по 9.
В 1249 (23.8%) населени места живеят от 1 до 49 души.
С над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35% от населението на страната.
Още новини от деня – четете тук
, а жените - 3 348 207 (51.9%). Т.е. - на 1000 мъже се падат 1080 жени.){kind=link}