Страхил Делийски
На снимката: Страхил Делийски

Страхил Делийски е политолог, доктор по политически науки. Преподава политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на множество публикации върху българския политически процес.

 

Какво ще посъветвате да направят българските избиратели в неделя? 

Първо бих ги съветвал да избират през това кой усещат, че представлява техните интереси. В крайна сметка това е смисълът на политическото представителство. На второ място идва емоцията. Струва ми се обаче, че след така структурирана кампания по начин, по който разговаряха и си крещяха политическите партии, едва ли ще се стигне до първото равнище на идентификация. Ще се гласува емоционално.

Тази кампания е естествено продължение на един процес на неглижиране на политическите кампании. Липсваше опит за разговор на политическите субекти с избирателите. По-скоро имаше крясъци и обвинения между политическите субекти. В този смисъл самата идея за дебат се изгуби. Дебат имат там, където има рационално-критичен разговори, има различни концептуални представи за обществото и за неговото развитие. Когато разликите между депутатите се маркират през аргументи ти си „зелен”, „червен“ и т.н, може би по-добре да няма дебат, защото той ще е на това равнище.

Очаквате ли партиите на промяната да направят правителство и да започнем нова проевропейска политика като скъсаме със старите модели? 

Нека първо да минат изборите. Надявам се, че с тези избори ще свърши този цикъл на негативния избор. Този път, освен срещу старите управляващи, ще се гласува и срещу стария президент. Усещането ми е, че голяма чат от вота ще се реши през такава негативна нагласа. В България не се дава власт на някого, тя се сваля. Въпросът е сега кой от двата негативни образа – чекмеджетата, които са свързани с корупция или на юмрука, който е свързан с разделението, ще бъде по-лошо оцененият. За разлика от президентските избори, където имаме ясен мажоритарен избор и победителят взима всичко, то при парламентарните имаме парламентарно представителство, което ще бъде достатъчно шарено. Защо да не сметнем, че това е платформа, не около която да не могат да се разберат и повода да се поговори позитивно за България?

Един от ключовите отговори, които очаквахме като избиратели, беше как и дали е възможно създаването на мнозинство. Но вместо това се говореше основно кой колко не обича потенциалния си партньор. Вместо това партиите можеха да говорят позитивно за своите идеи за България, да не влизат в разговора кой кого обича и да ни оставят да преценим сами къде имат допирни точки. В този смисъл е възможно да се създаде кабинет на промяната. Колкото и да го отричат, партиите обичат да са в избори. Те са хубаво време за тях, по-трудно се управлява, отколкото се правят избори.

Какво ще се случи, ако ДПС и ГЕРБ направят правителство с помощта на БСП и „Има такъв народ“? 

Социологическите данни са абсолютно ясни. Един възможен сценарий е правителство около ГЕРБ и ДПС. Но това правителство ще се ползва с максимум 13% подкрепа. То може да бъде формално легитимно, но ще бъде нелегитимно от гледна точка на доверието в него. Това за мен е абсурд дори да се помисли. На всяко правителство му трябва поне някаква базов, минимален праг на поносимост. Не казвам, че това ще е лошо правителство или че това са лоши партии, но прагът на доверие към тях е изключително нисък.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук