Страхил Делийски е политолог, доктор по политически науки. Преподава политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на множество публикации върху българския политически процес.
Очаквате ли кандидатите за президент да представят сериозна политическа програма? До момента все още липсва такава?
Ситуацията е сложна. Сложно е по няколко причини. Става въпрос за два паралелни избора. Това може да означава, че президентските избори ще бъдат инструментализирани и ще бъдат функция на парламентарните. За всички, освен ГЕРБ, парламентарните избори са по-важни. ГЕРБ ще се опитат да фокусират вниманието върху президентските избори, защото там дебатът е ЗА и ПРОТИВ Радев. Те имат нужда да разфокусират негативизма от себе си. На парламентарните избори дебатът е ново срещу старо – ЗА и ПРОТИВ ГЕРБ и Борисов. В този смисъл всички останали партии сякаш ще използват президентските избори. Не знам колко усилия ще се вложат. На този етап позициите на основните кандидати и на Инициативните комитети са много сходни. Не виждам поле за политически сблъсък.
Очаквате ли да има дебати между кандидатите, които да помогнат да разберем какви ценности отстояват? Факт е, че в последните години дебатът се пренесе във фейсбук – тенденция, въведена от Борисов и Трифонов?
Би било интересно, защото президентските избори предполагат по-фокусирано „медийно шоу”, защото там политиката е силно персонализирана, по-лесно достигат и до широката публика. Един такъв дебат би бил интересен, но не виждам по какво толкова могат да дебатират. Аз не видях различна позиция по основни неща. Засега кандидатите не предлагат собствени политически аргументи и идеи, които да са контра на действащия президент. По този начин трудно ще го бутнат от стабилната позиция, която заема.
Ако съдим по инициативните комитети на тримата основни кандидати виждаме, че демократичната общност доста се разпилява в тях. В този контекст кой в крайна сметка ще бъде нейният избраникът на тази общност и защо?
Всички са демократичната общност, но в тези комитети липсва огромна част от демократичната общност. Да видяхте в някои от тези комитети миньор, хигиенистка, касиер или шофьор? На 80% от българите няма представителство. Ако бяха представени тогава можехме да наблюдаваме истински политически сблъсък. Сега може да очакваме само естетическо надприказване на равнището на нюансите. Струва ми се, че президентските избори няма да успеят да достигнат до сърцата и умовете на тази голяма част от гражданите, които така или иначе не ходят да гласуват.
Защо според вас ГЕРБ не издигнаха своя политическа фигура и кандидатура?
Ясно е, че целта на проф. Герджиков е да се отвори периферия и върху него да се фокусира акцента за алтернативата на Радев. В същото време това ми се струва спорно, защото Герджиков и Борисов са изключително различни биографично, културно и всякак. Има прекалено голям контраст. Хора, които са склонни да подкрепят проф. Герджиков, едва ли лесно ще смелят и гарнитурата Борисов. Има прекалена диспропорция във вкусовете. Проблематично е, как ще отвори периферията. Това настояване, че не е кандидат на ГЕРБ, може да му изиграе много лоша шега и на него, и на ГЕРБ. Освен това, той не е познат сред избирателите на ГЕРБ, а в същото време не е припознат като свой. Тази заявка едва ли ще звучи особено мотивиращо на избирателите на партията. Няма да е учудващо, ако той като кандидат за президент вземе доста по-малко гласове, отколкото тези, които ГЕРБ ще вземат на парламентарните избори.
Може ли да твърдим, че проф. Герджиков не е кандидат на ГЕРБ и ДПС, въпреки че те го подкрепиха още в първия ден. Възможно ли е обществото да бъде убедено в обратното?
Това е част от маркетинга. Най-лесно се вижда кой на кого е кандидат като се види кой плаща предизборната кампания.
ГЕРБ и ДПС ще „играят“ в един отбор поне за президентските избори. Номинация на ДПС се бави, а на този фон те заявиха, че ще го подкрепят на втори тур. Това означава, че на втори тур Радев има почти сигурни около един милион гласа срещу себе си. Дали те ще са достатъчни, за да бъде детрониран – трудно е да се каже. Но съм сигурност тази кооперативност между ГЕРБ и ДПС на втори тур може да мобилизира гласове и в полза на Радев.
Защо БСП подкрепи Радев, но с много уговорки. На какво се дължи това?
Отдавна съм се спрял да опитвам да тълкувам рационално и разумно ходовете на БСП. Там политологичната логика отдавна не работи. Необясними са действията на голяма част от ръководството на БСП.
Защо според вас партиите не издигат сериозни партийни кандидатури за президент. В същото време сякаш не харесват своите кандидати и сякаш се разграничават от тях?
Самите партии разбраха, че са слаби. Ако имаше силни партии щяха да издигат свои силни партийни кандидати. Имаме партии, от които никоя не достига повече от 10% от гласовете и на избори едва минават 20%. Това са средни и малки партии. Нямат самочувствие, нямат и ресурс. Нормално е да търсят този тип инструмент – инициативни комитети, чрез които може да се търси контакт с други структури, като гражданско общество и лидери на мнение. Това показва, че партиите дават адекватна оценка за собствените си сили. Но трябва да отбележим, че този фокус върху президентските избори не е от полза нито на обществото, нито на огромна част от партиите. Ако партиите смятат сериозно да влязат в тези избори, ще трябва да вкарат ресурс в парламентарните избори, защото те до голяма степен ще решат не просто бъдещето на политическия процес, но и тяхното политическо бъдеще. Единствените, които биха изгубили от това са ГЕРБ.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
