Страхил Делийски е политолог, доктор по политически науки. Преподава политически комуникации и политическа антропология в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор е на множество публикации върху българския политически процес.
Как оценявате политическия шум около инцидента с главния прокурор Иван Гешев? Ще повлияе ли той на съставянето на правителство?
Не би трябвало инцидентът с главния прокурор Иван Гешев да повлияе върху опитите за съставяне на правителство, защото става въпрос за различни логики.
По отношение на шума около инцидента, притеснителен е фактът, че има достатъчно съмнения, относно дали това, което се е е случило е истина или може да бъде някаква инсценировка. Ние няма да разберем никога дали е истина. Но самият факт, че както в обществото, така и в определени политически групи може да има такова съмнение, говори за доверието и авторитета на съответната институция. Това е за мен проблематично. Но не мисля, че това ще е тема, около която ще се формира някакъв по-сериозен политически дебат, който пък да повлияе върху формирането на правителство
Какви обстоятелства принудиха ПП-ДБ да излязат със състав на правителство, при положение, че първата политическа сила ГЕРБ-СДС все още не са го направили?
Бойко Борисов им предложи да го направят и те го направиха. Не бих тълкувал това, че са излезли със свои идеи, като някакъв проблем или грешка. Дискусионният въпрос е дали това беше състав, който да придвижи преговорите с ГЕРБ по-напред, или беше състав, който да минира тези преговори. Но в самият акт на съставяне на правителство от страна на ПП-ДБ не виждам нищо проблемно.
Защо новият 49-и парламент все още не е започнал работа по приемането на важните за страната закони, свързани със съдебната реформа, бюджетът, ПВУ, при положение, че уж е постигнат консенсус по тях? Сякаш всичко се върти около съставянето на правителство, а парламентарната работа остава на заден план.
Това не са две изолирани една от друга задачи и дейности на народното събрание. Логиката на парламентаризма предполага, че законите са функция на някакво мнозинство, което иска да прави някаква политика с тях. Второто е, че тези закони имат специфично съдържание, те не са само заглавия. И трето, някой трябва да изпълнява тези закони и това е изпълнителната власт. Така че естествено, когато липсва отговор на въпроса, какво правителство ще имаме, дали въобще ще имаме и как то гледа на своите цели и бъдеще, да се минира възможността за приемане на закони. Няма политически неутрални закони. Това не е наредба за вътрешния ред в един блок. Тук става въпрос за залегнало политическо виждане.
Логично е в този контекст партиите да побързат да съставят правителство, за да може да тръгне една нормална законодателна дейност. Тези неща са свързани. Не може да имаме парламент като институция, която просто слага печат на някакви документи. Основна функция на НС в нашата конституционна уредба е да излъчи мнозинство, което да направи правителство, и то да работи по осъществяването на законите, които се приемат.
Бойко Борисов каза, че коалиция с БСП и ДПС няма да прави, но очаквате ли все пак да се сформира някакво парламентарно мнозинство в този формат, тук включвам и ИТН, подобно на обединението им за хартиените бюлетини и свалянето на редовното правителство на Кирил Петков?
Естествено, че е възможна. Имаме 240 депутата, разделени в шест парламентарни групи. Потенциална подкрепа за някакво правителство има. Ако извадим предварително по дефиниция политическите групи на ПП-ДБ, от една страна, и тази на „Възраждане“ от друга, остават общо 139 депутата, които могат да подкрепят един кабинет. Този вариант е напълно резонен. Още повече, че най-вероятно Бойко Борисов ще предложи сходен вариант на предното правителство, което предложи – експертно и безпартийно. Нинова е казала че трябва да има някаква програма и някакви приоритети. Значи и там има готовност за разговори, така че не е невъзможно това да се случи.
Но за едно такова мнозинство е нужно то да е коалиционно, във формалния смисъл на думата. Ще имаме един такъв тип мнозинство, което подкрепя правителството, и ще имаме и един друг тип законодателно мнозинство, което би трябвало да реализира и подкрепя тези законопроекти, за които вече са се разбрали. Ние ще изпаднем в ситуация, в която евентуалната опозиция – ПП-ДБ, при едно такова мнозинство за което вие говорите, вече имат предварителна уговорка да подкрепят 20 законопроекта на управляващите. Една интересна ситуация, но не невъзможна.
В този смисъл имаме една законодателна програма, която ще се подкрепя от опозицията, а за закони, които опозицията не харесва или трябва да гласува срещу правителството има друго мнозинство, което да подкрепи другата законодателна програма. Според мен горе-долу до местните избори едно такова правителство няма да има проблем с парламентарната подкрепа.
Още актуални интервюта – четете тук
