Еволюцията е създала много страховити същества, но хората също има с какво да се похвалят. Нещо повече, страшилищата на дивата природа често бледнеят пред тези, създадени чрез хибридизация и генно инженерство. Ето няколко от най-страховитите същества, които не могат да се получат по естествен път.
Пизли
Това е хибрид между полярна мека и гризли, като името е съставено също като съставно от имената на двете животни. Пизли, наричано още „гролярна мечка“ е по размери нещо средно между полярната мечка, който е най-едрият сухоземен хищник /достига 700 кг, средна маса на мъжкарите около 450 кг/, и гризли, която е трета по големина /мъжките тежат 180-360 кг/.
Поведението на хибрида не е добре изучено, както при повечето хибриди. Интересното е, че за пизли се е смятало, че е възможен само в плен, но ДНК анализ на образец от странно изглеждаща дива мечка показа, че може да се получи и в природата.
Пчели-убийци
Един от най-големите провали на учените. Тези опасни същества са кръстоска между източноафриканската равнинна медоносна пчела с няколко вида европейски медоносни пчели. Целта била да се създаде вид, който дава повече мед. След въвеждането на новия вид в Бразилия през 1956, година по-късно 26 рояка избягали от карантинната зона и поставили началото на инвазия в цяла Южна Америка.
През 1985 пчелите-убийци достигнаха Северна Америка, а през 1990 година техни рояци са открити в Южен Тексас.
Тези пчели са изключително опасни, защитават седалищата на рояците си изключително агресивно. Те могат да преследват човек цели 400 метра и реагират много бързо на нарушаване на пространството им. Досега са убили около 1000 души, като жертвите получават 10 пъти повече ужилвания, отколкото в подобни случаи от европейските пчели.
Лайгър /лъвотигър/
Страховитият на вид лайгър е хибрид между лъв и тигрица и името му е производно от тези на двата сродни вида. Хибридът се получава само в плен и не е виждан в природата. Огромен е почти като мечка – най-големият незатлъстял лайгър е Херкулес, който живее в САЩ и е тежък 418 килограма. Най-едрият лайгър, регистриран някога, е бил тежък 550 кг, като дори и затлъстелите тигри не достигат 500.
Тези животни имат черти и от двамата си родители. Те са доста социални, като лъвовете, но обичат водата, като тигрите.
Възможен е и обратният мелез – тигон, от тигър и лъвица, но той не е толкова голям. Учените обясняват това с растежен ген, който при лъвиците е потиснат, а при тигриците – не. Тигоните са тежки около 180 килограма, съизмеримо с масата на родителските видове.
Джаглайън /ягулъв/
Това е случайна кръстоска между мъжки ягуар и лъвица. От този вид хибриди има в момента само два живи – в убежище за диви животни в Канада. Двата джаглаъйна са поколение на черния ягуар Дявол и лъвицата Лола. Хибридите са с много различно оцветяване – женската Джазара е тъмна, а мъжкият – Цунами – е с ягуарова окраска.
Уелфин /китоделфин/
Това е хибрид между бутилконос делфин и фалшив кит-убиец. Всъщност второто животни е също вид делфин, който е еволюционно е възприел до голяма степен външния вид на косатките. Уелфинът е изцяло сроден с делфините.
Хибридът е по-голям от родителите си, като на тримесечна възраст е с размерите на възрастен бутилконос делфин, който варира на тегло от 150 до 650 кг.
Комарът „внезапна смърт“
Това е лабораторно създадено насекомо, което обаче е чудовище само за своите сродници. Целта на проекта е да се намаляват популациите от комари, които пренасят страшни заболявания като смъртоносни видове треска и малария, избили милиони хора.
Комарите от изкуствено създадения тип се чифтосват с други комари и дават нежизнеспособно поколение, което не може да достигне до зряла възраст и умира бързо, намалявайки броя на тези насекоми.