Бел Гънес винаги е искала американската мечта. За да я постигне, тя избира пътя на женитбата и убийството на съпрузи, деца и всеки, който се изпречи на пътя й. Ето нейната зловеща история.
Бел Гънес израства в бедност, мръсотия и нищета в малкото норвежко село Селбу. Както много други свои съграждани, тя емигрира в САЩ в търсене на Американската мечта – намира я в Чикаго чрез най-изобретателното средство – застрахователни измами.
Всъщност Гънес е една от първите „черни вдовици”, които са известни с многото си жертви – тя успява да убие поне 40 души. Внушителните й размери – 180 см височина и тегло 90 килограма, тя с лекота можела да се справя с жертвите си.
Увлечението й към убийствата и прибирането на печалби от застраховките се появило скоро след като тя се омъжила за първи път за Мадс Соренсън през 1893 г. Заедно те отворили магазин за сладкарски изделия и им се родили четири деца – Керълайн, Аксел, Миртъл и Луси. Освен тях, те се грижели за приемно дете на име Олсън.
Със съпруг, деца и бизнес множество възможности били отворени пред Бел Гънес да се възползва от застраховките. Първо изгорял малкият им магазин, а след това починали две от децата им – Керълайн и Аксел. Диагнозата била остър колит.
Колитът и отравянето със стрихнин обаче имат доста сходни симптоми като болки в коремната област, но това не било отбелязано от лекарите и така Гънес си получила парите от застраховката.
Мотивирана от увеличаваща се алчност, черната вдовица станала още по-безскрупулна. През 1900 г. първият й съпруг Мадс починал в доста удобен ден – когато двете му застрахователни полици се застъпили. Така Гънес получила двойна премия.
Първият лекар, който го прегледал след кончината му, казал, че Мадс е умрял от отравяне със стрихнин. Личният лекар на Гънес обаче отхвърлил това твърдение и постановил, че мъжът е починал от сърдечна недостатъчност. Така вдовицата се отървала от обвинения в убийство.
В пълни с джобове пари, тя завела трите си живи деца в ЛаПорте, Индиана. През 1901 г. тя купила ферма с площ 42 акра. Въпреки че вече имала толкова много, Гънес искала още – скоро след като направила покупката, част от фермата й изгоряла и тя получила парите от застраховката.
На 1 април 1902 г. тя се омъжила за Питър Гънес – местен касапин и също вдовец. Новият мъж имал две дъщери, които Бел виждала единствено като ходещи пари.
Скоро след сватбата едното дете умряло при мистериозни обстоятелства. Питър усетил, че нещо не е наред и изпратил по-голямата си дъщеря Суонхилд при роднини. Така тя станала единственото дете, което не срещнало смъртта си от ръката на Гънес.
Не след дълго се оказало, че и Питър е трябвало да замине. Ако го беше направил, нямаше да умре през декември 1902 г., когато резачка за месо пада върху главата му от кухненския шкаф. Тогава дъщерята на Гънес Джени казва на свои съученици „Моята мама уби моя татко. Тя го удари с резачка за месо и той умря. Не казвайте на никого”.
Следователите откриват в тялото на Питър следи от стрихнин и разпореждат да започне разследване. Нито едно сериозно доказателство обаче не е открито, а Гънес доста убедително си изплаквала очите по трагично загиналия си съпруг. Те обаче скоро пресъхнали след като тя прибрала парите и от неговата застраховка. Шест месеца след смъртта му Бел ражда неговия син – Филип Гънес.
След смъртта на втория си мъж Бел намерила по-лесен начин да се сдобива с пари. Тя започнала да публикува в местните вестници обяви, че търси ухажори. Много мъже пътували към ЛаПорте, но никога не били видени повече.
В писмата си до тях Гънес лесно ги убеждавала да носят парите си със себе си и да не казват на никого. Тя искала парите под предлог, че те ще купуват дялове от фермата й. Когато взимала спестяванията им, Бел отравяла храната им или ги удряла в главата с касапски сатър.
Според изследователи на живота на серийната убийца, тя се отървавала от телата на жертвите си като ги разчленявала и или хранела прасетата с тях, или ги заравяла.
Сутринта на 28 април 1908 г. фермата на Бел Гънес изгаря до основи. Сред руините властите откриват телата на трите й деца – Луси, Миртъл и Филип. Било намерено и тялото на обезглавена жена, за която се смятало, че е самата Бел.
По начало полицията смятала, че Бел е убита, но няколко дни след пожара мъж на име Аса Хелгелейн обявява, че търси изгубения си брат. Станало кристално ясно, че Бел го е убила. При претърсването на имота били открити още 11 тела, включително останките на осиновената дъщеря на Гънес Джени Олсън, която била в неизвестност от 1906 г.
Били открити и зъби на Бел, които доказали, че тя е мъртва и вината за убийството не била нейна. Подозренията паднали върху нейния ратай Рей Ламфър. В крайна сметка той бил обвинен само за палежа, но не и за убийствата.
Години по-късно на смъртния си одър бившият лакей признава, че Бел е убийцата и тя сама е инсценирала смъртта си. Дни преди палежа двамата пътували до Чикаго, за да открият и доведат във фермата прислужница. По-късно тя се превърнала в безглавото тяло, което било смятано на Бел Гънес.
През 1931 г. жена на име Естер Карлсън умира в ареста, очаквайки дело за отравяне на мъж. Тя поразително много приличала на Гънес и била горе-долу на нейната възраст. Със себе си тя носела снимки на децата на Бел Гънес.
