Не съм съгласен с Чарли Кърк почти по всички теми, но неговото шокиращо и морално отвратително убийство е дълбоко обезпокоително – и не само защото е пореден пример за смъртоносността на нашата политика. Смъртта на Кърк също така подтиква видни консерватори към войнствена позиция, създавайки предпоставка за опасно разширяване на репресиите от страна на федералното правителство.
Кърк беше мегазвезда в социалните медии
и основател на Turning Point USA, най-голямата дясно ориентирана младежка организация в страната. Неговите политически позиции бяха тези на крайната десница, а езикът му често беше, меко казано, конфронтационен.
Той наричаше Мартин Лутър Кинг-младши „ужасен“ и заявяваше: „Направихме огромна грешка, когато приехме Закона за гражданските права през 60-те години“.
Той вярваше в така наречената теория за „голямата замяна“, според която елитите насърчават масовата миграция, за да подкопаят позицията на белите хора в западните страни.
„Ислямът е мечът, който левицата използва, за да пререже гърлото на Америка“, написа той в X в деня преди да бъде убит. Той също така обвиняваше „еврейските долари“ за финансиране на „културномарксистки идеи и поддръжници“.
Кърк каза, че „транссексуалността е психическа заблуда“. Той се представяше като защитник на свободата на словото, докато създаваше „Списък на професорите“, насочен срещу либерално настроени преподаватели.
„Да имаш въоръжено гражданство има своя цена“, каза той, обяснявайки опозицията си към контрола върху оръжията.
„Мисля, че си струва… цената на, за съжаление, някои смъртни случаи от огнестрелно оръжие всяка година, за да можем да имаме Вторaта поправка.“
Той също така предложи „патриот“ да плати гаранцията на десен конспиративен теоретик, който нападна съпруга на Нанси Пелоси, Пол, с чук, счупвайки му черепа.
Да, много от позициите на Кърк са отвратителни, но той все пак трябваше да е жив, за да ги изразява. Очевидно никой не трябва да бъде убиван за своите възгледи. В едно открито общество хора като Кърк трябва да могат да казват каквото искат, както аз имам право да казвам каквото искам. Това включва и правото на критика.
Например, когато Майк Джонсън, ръководител на Камарата на представителите от Републиканската партия, казва: „Политическото насилие стана твърде често срещано в американското общество. Това не сме ние“, аз имам право да посоча, че политическото насилие е основало тази страна и е отнело живота на много от най-важните ни лидери, включително Ейбрахъм Линкълн и Малкълм Х. Списъкът сега става по-дълъг.
Представителят на щата Минесота Мелиса Хортман, лидер на Демократическата партия в щатската Камара, бе убита заедно със съпруга си през юни в дома им в Бруклин Парк, Минесота, при политически мотивирано убийство.
Докато политическото насилие ескалира в страната – това, което професорът от Чикагския университет Робърт Пейп нарича „насилствен популизъм“ – то се извършва с микс от мотиви. Понякога това насилие идва от левицата; по-често – от десницата, докато мотивите на други, като Томас Крукс, младият човек, който стреля по Тръмп в Батлър, Пенсилвания през 2024 г., остават неясни.
Но ако слушате последователите на MAGA, днешната политическа среда е уникално смъртоносна само заради митично могъща и изключително организирана радикална левица. (Леко познание за спорната американска левица бързо показва колко невероятни са тези вярвания.).
Мотивите на стрелящия по Кърк, който все още е на свобода, са неизвестни. Но това няма значение. Усетили възможност, някои от най-влиятелните MAGA консерватори са решени да унищожат „левицата“ – което на практика включва всеки, който се противопоставя на тяхната програма – с цялата мощ на федералното правителство.
Кристофър Руфо, влиятелен консервативен активист с близки връзки с администрацията на Тръмп, публикува в X, че „последният път, когато радикалната левица организира вълна от насилие и терор, Дж. Едгар Хувър я спря за няколко години. Време е, в рамките на закона, да се инфилтрират, дестабилизират, арестуват и затворят всички отговорни за този хаос.“
Трудно може да се нарече това призив за намаляване на напрежението.
Джеси Уотърс, водещ на Fox News, каза в ефир: „Ще отмъстим за смъртта на Чарли по начина, по който Чарли искаше да бъде отмъстено.“ Той продължи: „Те са във война с нас. Искат или не, те са във война с нас.“ MAGA-повлияният политически стратег Стив Банън каза на аудиторията си, че „Чарли Кърк е жертва на война. Ние сме във война в тази страна.“
Илон Мъск написа в X, че „Левицата е партията на убийството.“ Крайно-десният активист Лаура Лумер (която има значително влияние върху президента) написа:
„Най-добрият начин президентът Тръмп да затвърди наследството на Чарли е като се разправи с левицата с пълната сила на правителството,“ добавяйки: „Не можем да позволим тези хора да живеят сред нас в обществото. Ако заплашваш хора за техните политически възгледи, трябва да бъдеш в затвора за 25 години или повече.“
Лумер сякаш не осъзнава, че всъщност заплашва хора за техните политически възгледи.
Не искайки да остане по-назад, Тръмп излезе с изявление: „Моята администрация ще открие всеки, който е допринесъл за това зверство,“ каза той, „и за друго политическо насилие, включително организациите, които го финансират и подкрепят… От нападението върху моя живот в Батлър, Пенсилвания миналата година, което уби съпруг и баща, до атаките върху агенти на ICE, до жестокото убийство на ръководител на здравна организация в Ню Йорк, до стрелбата по лидер на мнозинството в Камарата Стив Скализ и трима други, радикалното ляво политическо насилие е наранило твърде много невинни хора и е отнело твърде много животи.“
Тръмп не споменава, например, убийството на Мелиса Хортман или атаката върху Пол Пелоси. Той смесва обществената опозиция срещу милитаризираните действия на ICE с екстремно политическо насилие и намеква, без доказателства, че широка лявоориентирана конспирация контролира събитията зад кулисите.
Фантастичното му описание е изключително ужасяващо по своята същност.
Защо? Защото, въпреки какво може да си мислите, Тръмп не казва, че цялото политическо насилие идва от левицата. Той по-скоро предполага, че всичко, което идва от левицата, е политическо насилие.
И веднъж когато тази лъжа бъде приета за истина, призивът да бъдат унищожени всички опоненти, по всякакви средства, няма да закъснее. Нашият колективен ангажимент към демокрацията и правото на свободно слово, включително и на Кърк, изисква да отхвърлим такова разрушение.
Коментарът е публикуван в The Guardian. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Който сее ветрове, жъне бури….