Анастасия Бочан е родена и израснала в основания през 13 в. културен и икономически център на Западна Украйна град Лвов. Последните си 5 месеца тя прекарва във Вилнюс по програма „Еразъм”. След края на програмата не успява да се прибере у дома, заради драматичната обстановка, но ужасите на войната не са й непознати. Ето какво разказа тя в интервю за ДЕБАТИ.БГ в четвъртък.
Настя, кажи ми как се почувства вчера сутрин, когато научи, че Русия е нападнала Украйна?
Беше доста тежко, защото в момента се намирам във Виена и трябваше да се прибера в Лвов в събота, но сега не съм сигурна, че мога да го направя. Майка ми ми се обади в 5 часа сутринта, разплакана и ме молеше да не се връщам в Украйна сега, защото бомбардират стратегически обекти в големите градове, като летища и военни бази и хората са много уплашени. Разплаках се и започнах да преглеждам новините. За мен е много трудно също защото знам, че семейството ми е в Украйна, а аз не съм с тях. В продължение на три часа следях новините за нахлуването на Русия и бомбардирането над страната. Опитвахме се да различим коя е достоверната информация, защото фалшивите новини са голям проблем. Основната им цел е да предизвикат дестабилизация и да всяват паника сред хората. Заради бомбардировките и факта, че Украйна затвори въздушното си пространство, стана трудно за украинския народ да разбере какво ще се случи от тук нататък. Затова е и целият хаос. Затова тази сутрин хората се втурнаха към магазините да се запасяват с продукти от първа необходимост. Имаше дълги опашки пред банкоматите, пред бензиностанциите.
Опитват ли се украинците да напуснат Украйна или се местят от една част на страната към друга?
По-скоро се местят в границите на Украйна. Около 2 ч. следобед излезе информация, според която 3100 души от Луганск и Донецк са поискали да се преместят в Украйна. В Лвов в момента се приготвят училища, в които да се настаняват бежанци, тъй като се очаква много хора да пристигнат от източните части на страната.
Всички видяхме дългите опашки от автомобили и задръствания. Успяват ли да се придвижват автомобилите в Украйна в момента?
Мои близки тази сутрин са решили да напуснат Киев и са попаднали в 3 часово задръстване в града. За съжаление, горивото им е привършвало, но е имало огромни опашки на бензиностанциите, затова са решили да се върнат и да останат в Киев. Открили са най-близкото до тях бомбоубежище и са останали там с приятели, за да бъдат заедно. Това създава чувство за сигурност.
По този начин ли се подготвят хората – търсят най-близкото укритие и се запасяват с продукти от първа необходимост?
Засега да. Както знаете, украинското правителство легализира притежанието на оръжие, затова и тази сутрин опашки имаше и пред магазините за оръжия. Местните власти дават различни инструкции, как да се подготвят хората при евентуална атака, какво да правят, когато чуят сирени, когато чуят взрив, когато наближат хеликоптери. Това даде известно успокоение, тъй като сутринта беше пълен хаос. Правителството потвърди, от кои медии можем да черпим информация и сега се чувстваме по-сигурни.
В момента си във Виена. Какво смяташ да правиш от тук нататък?
Цяла сутрин бях на телефона и разговарях със семейството си. Във Виена имаше два протеста и мирни демонстрации по централните площади на града, а в 6 вечерта ще има мирна демонстрация пред руското посолство. Това, което мога да направя за момента, е да разграничим вярната информация и канали за помощ за украинската армия. Утре ще взема самолет до Вилнюс и после ще се опитам да се върна в Украйна и да се прибера при семейството си, защото това е моята родина и ще се опитам да дам всичко от себе за да й помогна. Наистина много искам да съм със семейството си в момента.
Баща ти е участвал във войната като доброволец. Може ли да обясниш, какво е чувството да имаш близък, който участва във война?
Баща ми беше в руско-украинската война от 2015 до 2017 година. Когато той дойде и ми каза, че ще участва във войната, бях на 15 години и единственото, което можах да направя, е да го прегърна много силно и да заплача. Имахме определен час, в който беше задължително да се чуваме всеки ден. Веднъж аз, майка ми и брат ми чакахме обаждането 10 или 15 минути и това бяха най-лошите няколко минути в живота ми, защото никога не знаеш какво би могло да се случи. Аз изключително много се гордея с баща си, защото това е нещото, което един истински мъж би могъл да направи за родината си, но беше изключително трудно. За него обаче въпросът дали да отиде или не, дори не стоеше на масата, беше като задължение.
Такава ли е ситуацията сега за повечето мъже в Украйна?
Украинците обичат своята свобода и когато някой се опитва да вземе от нас езика ни, територията ни, традициите ни, ние не можем да стоим встрани. Всички мъже, всички мои приятели, всички приятели на баща ми помагат на украинската армия по един или друг начин. Някои от тях вече са записани за войната и просто чакат да бъдат мобилизирани.
Как другите държави и хора от чужбина могат да помогнат на Украйна в тази ситуация?
Първото и най-важно е да четат и споделят истината, защото е пълно с фалшиви новини и сайтове. Второто е, че ние имаме неправителствена организация, която събира пари и подкрепя нашата армия. Освен това украинското правителство отвори банкова сметка, парите от която също отиват за армията. Последно, но не маловажно, е просто да застанат зад Украйна, да ни подкрепят чрез медиите, да споделят информацията със семейство и приятели. И се надявам всичко да бъде наред и да преминем през всичко заедно. Това е единственият начин да устоим на Русия. Благодаря, че споделяте тази информация и благодаря за подкрепата!
