Суми над 4500 лева годишно инвестират 53 на сто от използващите инвестиционни услуги, сочи проучване на КФН

Според проучване на Комисията за финансов надзор (КФН), 53% от българите, анкетирани за използването на инвестиционни услуги, инвестират над 4500 лева годишно. Данните са публикувани на уебсайта на комисията.

Изследването, което е фокусирано върху удовлетвореността и предпочитанията на потребителите в небанковия финансов сектор, показа, че 17% от анкетирани инвестират между 2500 и 4500 лева на година, 16% влагат между 1000 и 2000 лева, а 14% селектират суми до 1000 лева годишно.

Общо 66% от участниците твърдят, че използват инвестиционни услуги, 7% посочват, че са ги използвали в миналото, а 27% никога не са се възползвали от тях.

Проучването е проведено сред 271 потребители на небанкови финансови услуги, от които 96% (или 261) са физически лица, а 4% (10 потребители) са юридически лица.

Повечето от потребителите, 54%, предпочитат да правят инвестиции за свой собствен сметка чрез многостранна/организирана система за търговия, докато 53% инвестират в дялове на колективни инвестиционни схеми и/или алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове.

Сред ползвателите на инвестиционни услуги, 28% посочват, че инвестират самостоятелно в финансови инструменти на гише или по телефон, 16% в платформи за колективно финансиране, а 15% чрез услуги за управление на портфейл.

Най-разпространеният финансов инструмент са акциите, с 75% от участниците, докато 36% инвестират в дялове на предприятия за колективно инвестиране (договорни фондове, борсово-търгувани фондове, алтернативни инвестиционни фондове), 12% в облигации, 12% в криптоактиви, 8% в държавни ценни книжа, а 7% – в деривати, включително договори за разлика.

Според експерти в тази област, е разумно потребителите да отделят поне 20% от нетния си месечен доход за инвестиции.

Сред инвеститорите на капиталовия пазар, 82% ползват услугите на инвестиционен посредник, 19% на управляващо дружество, 18% на кредитна институция, а 10% на доставчици на услуги за колективно финансиране и 3% на лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд.

Над половината от участници в проучването (55%) използват дигитални канали за инвестиции.

61% от анкетираните, ползващи инвестиционни услуги, заявяват, че са напълно удовлетворени от тях, а само 4% изразяват недоволство.

Останалите са частично удовлетворени, като изтъкват различни причини: 5% посочват липса на прозрачност при предоставянето на информация за условията по договорите, 12% не са доволни от реализираната доходност, 4% – от прозрачността по отношение на таксите, например, 26% споменават високите такси.

Застрахователен сектор

79% от участниците в проучването използват застрахователни услуги, 8% преди са ги ползвали, а 13% не ползват такива, сочат данните.

Очаквано, 85% от потребителите на застрахователни продукти заявяват, че имат сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или са имали такъв в миналото.

Въпреки че застраховката „Автокаско“ е доброволна, 68% от анкетираните посочват, че използват или са използвали този вид застраховка.

Забележителен е и високият процент потребители, които заявяват, че са ползвали застраховка за недвижими имоти (74%) и застраховка за пътуване в чужбина (75%). 55% притежават или са имали здравна застраховка, 42% ползват застраховка „Живот“, а 9% посочват, че ползват друг вид застраховка.

Осигурителен сектор

56% от участниците в проучването потвърдиха, че ползват услуги за допълнително пенсионно осигуряване, 36% не ползват, а 8% в момента не ползват, но в миналото са използвали.

От ползващите допълнително пенсионно осигуряване, 90% са осигурени в универсален пенсионен фонд, 44% в допълнително доброволно пенсионно осигуряване, а 6% в професионален пенсионен фонд.

Удовлетвореността от услугите в осигурителния сектор е значителна, като 23% изразяват пълна удовлетвореност. 31% са частично удовлетворени, поради високи такси на пенсионноосигурителните социални дружества, 21% дават частично удовлетвореност заради недостатъчна информация относно правата им, 39% заради проблеми с доходността, 10% смятат, че правото им за избор на пенсионен фонд е нарушено, а 17% не са удовлетворени.

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук