Св. Лукия носи светлина. Тя закриля хората с болни очи

На 13 декември Православната църква си спомня за Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест и за Светата мъченица Лукия девица.

Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест живели по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан. Тогава християните били преследвани и жестоко измъчвани. Те били публично умъртвени пред очите на всички християни заради любовта им към Бога.

Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений – жестоко убит, а после Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.

По това време в Саталион живял един военачалник на име Евстратий. Той бил известен сред съгражданите си като

пръв по благородния си произход и сан

и в същото време се отличавал с благочестие, страх Божий и безупречен живот.

Наблюдавайки непрестанното гонение против християните, той скърбял в душата си и се опечалявал. Горчиво въздишайки и плачейки, прекарвал времето си в пост и молитва, зовял към нашия Господ Иисус Христос да окаже милост на Своите раби, да се смили над Своите хора, да ги спаси от бедите и да отвърне надвисналата над тях гибел.

Евстратий и сам желаел да извърши подвига на светите мъченици и да се удостои да бъде съучастник на техните страдания. Но при мисълта за различните изтезания и жестокостта на мъчителите, той усещал страх. Накрая обаче се решил да направи следното.

Той дал своя пояс на верния си слуга и му заповядал да го отнесе в църквата в Араврак, откъдето бил родом. Тогава презвитер там бил Авксентий, засвидетелствал вече своята вярност на истинския Бог.

Евстратий наредил на слугата си тайно да положи пояса му на олтара, а сам да се скрие и да гледа кой ще го вземе пръв. Ако го вземе презвитерът, слугата да не му казва нищо и да се завърне у дома. Ако ли пък това поиска да стори някой друг, да не го допуска да вземе пояса и да го върне обратно.

Евстратий решил в душата си така: “Ако презвитерът вземе пояса, това ще е знак, че Сам Бог благоволи да пострадам заради Христа. Ако пък го вземе друг, значи

не бива да се предавам на мъчения,

а трябва тайно да пазя светата вяра.”

Скоро слугата се завърнал и разказал на господаря си, че едва сложил пояса на олтара, веднага дошъл презвитер Авксентий, като че някой нарочно го изпратил, и взел пояса. Тогава Евстратий се зарадвал, лицето му просияло, а един негов приятел на име Евгений много се учудвал на това.

Блаженият Авксентий бил хванат заедно с други християни, разпитан на съда, измъчван и хвърлен окован в тъмница.

Светата девойка Лукия (Лучия) е родена около 283 г.

в Сицилия. Тя произхожда от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната смърт на нейния баща тя е отгледана само от майка си.

Още като млада девойка Лукия приема християнската вяра и дава таен обет за безбрачие. Като навършва пълнолетие, нейната майка я сгодява за богат младеж, но Лукия отхвърля този брак. Отхвърленият годеник си отмъщава, като донася на властите, че е християнка.

Лукия е арестувана и измъчвана, за да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в публичен дом и принудена да проституира. Тогава тя, за да се спаси от проституция, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 г.

Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено само нейно ребро и лявото рамо.

През 1204 г., по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са поставени в новоизградената църква на нейно име.

През 1861 г. църквата е разрушена, за да се построи железопътната гара на Венеция, която днес също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в съседната църква „San Geremia“, където са и до днес. През 1955 г. тогавашния епископ на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.

Имен ден празнуват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.