Заобиколени от сложен набор от предизвикателства, които изправят човечеството пред невиждано досега изпитание, световните лидери се събират тази седмица в ООН под сянката на първата голяма война в Европа след Втората световна война – конфликт, който отприщи световна продоволствена криза и раздели големите сили по начин, невиждан от времето на Студената война.
Очаква се многобройните аспекти на войната в Украйна да доминират на годишната среща, която се свиква в момент, когато много страни и народи се сблъскват с нарастващото неравенство, ескалиращата климатична криза, заплахата от многобройни гладни вълни и подхранваната от интернет вълна от дезинформация и език на омразата – всичко това на фона на пандемията от коронавирус, която продължава вече трета година.
За пръв път от създаването на Организацията на обединените нации върху пепелта на Втората световна война европейските народи стават свидетели на война сред тях, водена от съседна Русия, която разполага с ядрени оръжия. Нахлуването ѝ на 24 февруари не само застрашава оцеляването на Украйна като независима демократична държава, но и кара лидерите на много страни да се тревожат за опитите да запазят регионалния и международния мир и да предотвратят по-широка война.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че стратегическите разделения – със Запада от една страна, и Русия и все повече Китай от друга – „парализират глобалния отговор на драматичните предизвикателства, пред които сме изправени“.
Той изтъкна не само разрушенията в Украйна от продължилите близо седем месеца боеве, но и въздействието на войната върху световната икономика.
Ескалиращите цени на храните и енергията засягат най-тежко най-бедните хора в света, а нациите „са погълнати от киселините на национализма и личния интерес“, вместо да работят заедно и да решават споровете по мирен път – два принципа, които са в основата на Устава на ООН и са в основата на всичко, което ООН се опитва да прави.
„Общото събрание се събира в момент на голяма опасност“, заяви ръководителят на ООН миналата седмица.
За първи път от три години насам лидерите ще произнасят речите си лично в огромната зала на Общото събрание. Вече няма да има предварително записани обръщения или хибридни заседания, причинени от COVID, с едно изключение: Украинският президент Володимир Зеленски.
Въпреки възраженията на Русия и няколко съюзници, 193-членната асамблея гласува с огромно мнозинство в петък, за да позволи на украинския лидер да запише предварително речта си поради независещи от него причини – „продължаващата чужда инвазия“ и военните действия, които изискват от него да изпълнява „задълженията си в областта на националната отбрана и сигурност“.
Смъртта на британската кралица Елизабет II и нейното погребение в Лондон в понеделник, на което много световни лидери планират да присъстват, създадоха главоболия за срещата на високо равнище в последния момент. Дипломатите и служителите на ООН се опитват да се справят с промените в плановете за пътуване, времето за провеждане на някои събития и логистично сложния график за изказвания на световните лидери.
Гутериш пропуска погребението, за да председателства срещата на високо равнище „Трансформиране на образованието“ в понеделник, която той свика, за да създаде условия за действие по целта на ООН за осигуряване на качествено образование за всички деца до 2030 г., която загуби значителни позиции по време на пандемията.
Същинската среща на световните лидери, известна като Общия дебат, започва във вторник сутринта с речта на ръководителя на ООН за състоянието на света пред 77-ата сесия на Общото събрание, която започна на 12 септември. Повече от седем десетилетия Бразилия говори първа, тъй като на първите сесии на Общото събрание тя доброволно се съгласяваше да говори първа, когато никоя друга държава не го правеше.
Президентът на САЩ, който представлява страната домакин на ООН, традиционно е вторият оратор. Но президентът Джо Байдън присъства на погребението на кралицата и речта му беше отложена за сряда сутринта. Очаква се сенегалският президент Маки Сал да заеме мястото на Байдън.
Близо 150 президенти, министър-председатели и монарси са включени в последния списък с оратори – много голям брой, който отразява значението на срещата не само за представяне на гледната точка на всяка държава към света, но и за частни срещи на четири очи и групови срещи, на които според дипломатите се извършва голяма част от световната дейност.
Освен Зеленски, Байдън и бразилския президент Жаир Болсонаро, сред другите държавни глави, които пристигат в ООН, са президентите на Турция, Иран, Франция, Колумбия, Южна Корея, Южна Африка, Египет и Венецуела. Сред правителствените ръководители в списъка са новият министър-председател на Великобритания Лиз Тръс, германският канцлер Олаф Шолц, който също се появява за първи път, както и министър-председателите на Япония, Израел, Ирак и Пакистан. Русия и Китай изпращат своите външни министри (б.р. същото важи и за България – единствено служебният министър на външните работи ще присъства на срещата).
В продължение на много години външните министри на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, които имат право на вето – САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция – се срещаха на обяд или вечеря в кулоарите. Дипломати заявиха, че тази година не се планира среща.
По време на типичните седмици на високо равнище хиляди хора са в комплекса на ООН за речи и стотици съпътстващи събития. Но поради продължаващата пандемия тази година в централата на ООН се провеждат само няколкото събития, организирани от генералния секретар и председателя на Общото събрание. Десетки съпътстващи събития ще се проведат в други части на града.
Ричард Гоуън, директор на Международната кризисна група към ООН, заяви, че Украйна и продоволствената криза ще бъдат двете „всеобхватни теми“, а посланието на западните лидери ще бъде ясно: „Това е агресивна война на Русия и това е огромна атака срещу системата на ООН.“
Акцент ще бъде министерската среща на Съвета за сигурност на ООН на 22 септември, посветена на борбата с безнаказаността във войната в Украйна – тема, решена от Франция, която председателства съвета този месец. Срещата може да постави външните министри на петте постоянни държави в Съвета в една зала с поканения външен министър на Украйна Дмитро Кулеба.
Посланикът на Франция в ООН Никола Дьо Ривиер заяви в петък, че „виновниците ще бъдат подведени под отговорност“ за „драматичните последици“, които „руската агресивна война“ е имала върху цивилното население в Украйна. А посланикът на САЩ Линда Томас-Грийнфийлд заяви, че Организацията на обединените нации е изправена пред „криза на доверието“, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, което наруши суверенитета и териториалната цялост на съседката ѝ, „потъпка човешките права“ и нанесе удар по сърцевината на Устава на ООН, като преследваше война вместо мир чрез преговори.
В петък тя заяви пред репортери, че отговорът трябва да бъде „удвояване на нашия ангажимент към един мирен свят и още по-силно придържане към нашите дълбоко заложени принципи за суверенитет, териториална цялост, мир и сигурност“.
Томас-Грийнфийлд настоя, че срещата на високо равнище „няма да бъде доминирана от Украйна“, тъй като конфликти се случват и на други места. Ето защо според нея Съединените щати се съсредоточават върху справянето с продоволствената криза, както и върху изменението на климата, напредъка на световното здравеопазване и спазването на Устава на ООН.
Гоуън от Кризисната група заяви, че през последните седмици организацията му е забелязала, че африканските и латиноамериканските страни „постепенно се поддават на умората от Украйна“, а в много части на ООН има усещане, „че страните не искат да им се налага постоянно да нападат Русия“. Сред западните лидери, и особено в САЩ, има ясно разбиране за необходимостта „да се задържат незападните страни на борда по отношение на Украйна“, каза той.
Гоуън заяви, че ще се вслушва и в „недоволството“ на африканските нации и страните от глобалния Юг за това как са били подведени по отношение на ваксинациите COVID-19 и финансирането за справяне с изменението на климата и ескалиращите цени на храните и разходите за живот. Той също така изрази съжаление, че кризите в Мали, Афганистан и Йемен няма да бъдат на преден план.
Генералният секретар Гутериш, който току-що посети Пакистан, където по думите му наводнената площ е три пъти по-голяма от тази на родната му Португалия, се нахвърли върху Групата на 20-те най-богати държави, които според него са отговорни за 80% от емисиите, причиняващи глобалното затопляне.
„Моето послание към световните лидери, които се събират тук, е ясно: Намалете температурата – сега“, каза той. „Не заливайте света днес, не го топете утре.“
Текстът е публикуван в „Асошиейтед прес“ от Едит М. Ледерер. Преводът и заглавието се на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
