Той каза това, което и без това се очакваше, но объркването си остана: ще се разширява ли ЕС? На тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността Еманюел Макрон обяви, че е готов да даде зелена светлина Северна Македония и Албания да стартират преговори за присъединяване към ЕС.
Досега Макрон блокираше процеса с довода, че евросъюзът първо трябва да осъществи вътрешни преобразувания, а едва тогава да мисли за прием на нови членове. Но в крайна сметка се оказа, че френската позиция е всъщност по-гъвкава.
Европейската комисия изготви нова методология, която да утежни присъединителните преговори – например, като позволи вече затворени глави да бъдат отваряни отново – с цел максимален натиск за реформи върху кандидатите за членство.
Не че един подобен документ е гаранция, че македонското правораздаване ще бъде преобразено от глава до пети или че Албания ще изкорени корупцията. Но Франция извоюва победа, която позволява на Макрон да направи дипломатически завой. Вероятно по-късно този месец Европейската комисия ще публикува положителен доклад за напредъка на двете балкански страни, а след това външните министри на 27-те държави-членки ще вземат формално решение. В началото на май предстои срещата на върха между Западните Балкани и ЕС в Загреб, на която Северна Македония и Албания ще съберат похвали като положителен пример за напредък.
Но да не се заблуждаваме: разширяването на ЕС не е близо
Предстоящите новини във връзка с разширяването на Евросъюза обаче не трябва да ни заблуждават. В близките години ЕС няма да отвори вратите си за нови членове. За това има няколко причини.
На първо място процесът върви мудно. Сърбия преговаря от 2014 г., но засега е отворила само 18 от 35 глави и е затворила едва 2. Черна гора е в преговори още от 2012 г., отворила е 32 глави, а затворените са пак 2.
За сравнение България започна преговорите си в началото на 2000 г., четири години по-късно беше приключила с всички глави, а през 2005 г. подписа договор за присъединяване. На Западните Балкани се гледа много по-строго, отколкото на страните от предишното разширяване, а дори и на Хърватия.
Второ, бюджетът на ЕС за следващия период (2021-27 г.), по който в момента бушуват битки, едва ли ще предвиди средства за нови страни. Това означава, че Черна гора, Сърбия, Северна Македония и т.н. могат да се надяват за по-следващата многогодишна финансова рамка за времето след 2028 г.
Трето и може би най-важно, налице са сериозни политически спънки. Сърбия няма как да постигне членство, без да признае Косово или поне да договори някакъв компромисен вариант, който да е приемлив както за Прищина, така и за ЕС. Още по-голямо препятствие е неохотата сред сегашните страни-членки да приемат нови проблемни държави в Евросъюза. Аргументите на Макрон, че никой няма интерес от още една Унгария или Полша – или пък България, ако щете – не са неубедителни.
Поддръжниците на разширяването не са толкова много. Великобритания вече я няма, Германия има и други грижи, а страните от Централна и Източна Европа нямат достатъчна тежест сами по себе си.
Казано иначе, в най-добрия случай страна от Западните Балкани ще влезе в ЕС едва в самия край на това десетилетие. Черна гора има най-солиден шанс. Ако Северна Македония, която някога беше първенец в надпреварата по посока на ЕС, изиграе добре картите си, тя също би могла да постигне членство до началото на 30-те години. За България е от изключителна важност това да се случи, колкото се може по-скоро, но няма какво да се лъжем – възможностите на нашата държава да влияе не са кой знае какви.
Четирите кръга на ЕС
По всичко личи, че ЕС ще продължава да се развива в няколко концентрични кръга. В първия ще е еврозоната, във втория – страните, които не са приели общата валута като Полша, в третия – Западните Балкани, а в четвъртия страни-които гравитират икономически към Евросъюза, но не желаят членство или пък вратите за тях за затворени. Сред тях са Норвегия, Исландия, Украйна, Молдова, Грузия, а също така Турция и най-вероятно Великобритания – в зависимост от типа споразумение, което Лондон сключи с 27-те.
Съвкупният ефект от забавянето на разширяването и Брекзит е, че ЕС ще се съсредоточи върху консолидирането на първия кръг. Именно това е и целта на междуправителствената конференция, предложена от Франция и Германия за тази година.
Както съм писал и преди, българският интерес е страната ни час по-скоро да прескочи в ядрото на интеграционния процес. Затова и усилията за влизане в Европейския валутен механизъм 2 (чакалнята на Еврозоната) и пълно приемане в Банковия съюз са от изключителна важност. Не че въвеждането на еврото ще е панацеята за решаването на всички политически, социални и институционални проблеми, които тегнат върху плещите на българското общество. Ни най-малко.
Евроинтеграцията и външният надзор не могат да заместят волята и натиска за промяна от страна на самите граждани. Този урок е добре научен – надявам се! – в годините от 2007 насам. Но по-нататъшното изпадане в периферията на ЕС е най-сигурната гаранция за възпроизвеждане на настоящото статукво – слаб растеж, завладени институции, пробито правосъдие, токсична медийна среда.
Текстът е на Радио Свободна Европа.
