В края на септември парламентът дискутираше дали да премахне предсрочно възможността за внос на руски петрол. В крайна сметка депутатите решиха, че България ще продължи да внася още една година, но почти никой не обърна внимание на една друга законодателна промяна – въвеждането на такса за вноса и транзита на руски газ. Едва в средата на октомври се заговори за тази такса заради недоволство от Унгария и Сърбия.
Една държава засега си мълчи, но българската такса вероятно е насочена точно към нея – става дума за Австрия, която все още получава половината си газови доставки от Русия. За момента те минават през Украйна, но знаем, че договорът на “Газпром” с Украйна изтича през 2024 г. и Киев няма никакво намерение да го подновява. С други думи, съвсем скоро България ще остане единственото трасе, по което може да се внася руски газ в Европа, което ни вдига статута. Така че Австрия също ще стане зависима от вноса на руски газ през България. Премиерът Денков го каза съвсем ясно – ако Австрия иска енергийна сигурност, трябва да приеме България в Шенген. Румъния също заплаши, че ще спре доставките на газ за Австрия, ако продължи да налага вето за Шенген.
Българската такса е в размер на 20 лева на мегаватчас газ, което при сегашните цени на газа на борсите е около 20%. Това е доста висока такса, но има прецедент. Например по договора на “Булгаргаз” с турската компания “Боташ” е предвидена такса от около 17 лева на мегаватчас за пренос на газ през Турция. С други думи, България плаща подобна такса на Турция за пренос на газ, при това сме длъжни да я плащаме дори и да не пренасяме никакъв газ през Турция. Парадоксът е, че против таксата за руския газ се изказват същите хора, които подписаха да плащаме такава такса на Турция.
Унгария и Сърбия се изказаха против въведената такса в България, но в голяма степен тези изказвания бяха проформа. Реално, договорите на “Газпром с” Унгария и Сърбия предвиждат фиксирана цена на газа на границите им (цената се фиксира по формула, свързана с борсовата цена). Всички такси и разходи, преди газът да достигне Унгария и Сърбия, са за сметка на “Газпром”. С други думи, българската такса няма да повлияе на цената в двете страни. И да иска, “Газпром” не може да вдигне едностранно цените за Унгария и Сърбия.
Разбира се, “Газпром” може да наруши договорите с тях и да спре газа изцяло. Това няма да е изненада – все пак “Газпром” вече наруши договорите си с повечето европейски страни и незаконно стопира доставките – така направи и за България през април 2022 г. Въпреки молбите на служебното правителство, “Газпром” така и не ги поднови. В този смисъл Унгария и Сърбия поне от 18 месеца са наясно, че на “Газпром” не може да се разчита и че в някакъв момент доставките ще спрат. И двете страни се подготвят за този момент – Сърбия усилено строи интерконектор с България, за да може да си осигури сигурни доставки на неруски газ. Унгария също разчита на новия интерконектор България-Сърбия, както и на старите тръби между България и Румъния, за да си доставя газ – наскоро Унгария обяви, че е постигнала договореност за доставки с Азербайджан и Катар.
Ако действа рационално, “Газпром” няма да се осмели да спре доставките. Първо, защото Унгария и Сърбия са единствените европейски страни, които все още се съобразяват с Русия. И второ, защото спиране на горивата от “Газпром” ще освободи газопровода от България до Централна Европа и ще даде възможност през него да се транспортира друг газ. С други думи, ако “Газпром” спре доставките, ще загуби пазарен дял и ще позволи на конкуренти да ползват газопровода.
Но “Газпром” невинаги действа рационално и често върши глупости под политически натиск. И преди руската компания е освобождавала газопроводи, които след това се ползваха от конкурентни доставчици. Да си припомним газопровода от Украйна до България, който “Газпром” освободи. Сега същият газопровод се ползва в обратна посока за доставки на газ от България към Румъния, Молдова и Украйна. Така че трябва да сме подготвени и за такъв сценарий, съответно “Булгартрансгаз” трябва да е готов с технически възможности да транспортира неруски газ. Вероятно това ще изисква свързване на “Балкански поток” с националната газопреносна мрежа и с интерконектора България – Гърция.
Има твърдения, че таксата за газа е незаконна, но има подобни прецеденти. Например самата Унгария въведе такса върху вноса на руски петрол след началото на инвазията в Украйна. Тогава Будапеща твърдеше, че като суверенна държава има право да въвежда подобно облагане. Между другото, в последните години Унгария въведе множество нови данъци върху чуждестранни компании – някои от тях обжалваха, но Европейският съд потвърди, че данъчното облагане е компетентност на държавите. С други думи, точно Унгария доказа, че имаме право да облагаме руския газ и петрол.
Най-интересният въпрос е можем ли да съберем приходите от таксата върху руския газ. Знаем, че “Газпром” и руските компании не са най-добрите платци, особено след началото на руската инвазия в Украйна. Помним приказките за 700 милиона лева приходи от данък печалба от “Лукойл” – но те не се реализираха. Българският парламент прие още през януари 2023 г. такса върху вноса на руския петрол, за да компенсира потребителите за поскъпналите горива, но от тази такса няма никакви приходи вече 10 месеца.
Ако държавата позволи безнаказано да се избягват плащания по таксата върху руския петрол, тогава по същия начин “Газпром” няма да плаща и таксата върху газа. Съответно няма да има никакви приходи. Затова е време да се подходи твърдо – да се даде срок за плащане на дължимите такси и данъци за петрола и ако това не се случи, да се премахне дерогацията за руския петрол. Това ще изпрати ясен знак и на “Газпром”, че дължимите такси трябва да се плащат.
Анализът на Георги Ангелов от „Отворено общество“ е публикуван в „24 часа“.
