На Бъдни вечер и Рождество Христово коледарите в Ямбол поддържат и пресъздават специфична българска традиция – коледарския буенек. Те не само изпълняват обредни песни и благославят стопаните, но също са единствените в България, които танцуват по време на обичая. Динамичното мъжко коледарско хоро, наречено ямболски буенек, отдавна привлича интереса на етнолози и фолклористи. За произхода на танца и особеностите на коледуването в Ямбол разказа в интервю етнографът Динка Ангелова.
Коледарският буенек е символ на зрялост за момъка
Няма точни данни за времето на възникване на ямболския коледарски буенек. Първите документи, открити в Регионалния исторически музей и Държавния архив в Ямбол, датират от началото на XX век. Коледарският буенек произлиза от стария ямболски квартал „Каргон“, а първоначално стъпките на танца са били напълно спонтанни, поясни Ангелова.
„Докато коледарите обикаляли от дом на дом на Бъдни вечер, те започнали да тропат. Първо – за да се стоплят, второ – за да известят момите, че техните избраници ще дойдат в дома им. Импризираните мелодии им харесали, така те започнали да усъвършенстват танца“, допълва етнографът. С времето хореографията се обогатява с нови движения, завъртания и комбинации.
Ямболският коледарски буенек е балансът на моминското лазарско хоро. Танцът обозначава прехода на младите мъже към зрелостта и готовността им да създадат семейство. „Това е форма на обучение – да усвоиш песните, да участваш в празника и след това да се покажеш на хорото. По този начин обявяваш, че си готов за женитба, да си избереш невеста и да станеш част от групата на женените мъже“, поясни експертът. Всяка мома е очаквала с нетърпение своя избраник да дойде в дома ѝ.
Кудата – ред и иерархия
Коледарската общност в Ямболско е известна като куда и разполага с ясно определена структура. Буенекът се танцува в т.нар. синджир, където мъжете са хванати за пояси и колани. Хоро оглавява „башът“, а край него застава „куйрукчията“. Единственият женен мъж в групата е станиникът, който не танцува в синджира, а стои с бъклицата пред коледарите. Молитвата и благословиите произнася „попът“, а „котката“ се умилква около домакините, за да бъдат наградени с дарове коледарите.
„На попа се дава краваят с пара̀та, който момата е приготвила за всяка къща. Коледарите изпълняват песните си, съобразно кой живее в дома. След това попът отправя молитвата, обръщайки се на изток, докато всички коледари стават от миндерите и свалят шапките си. След приключването на обиколката по домовете на Бъдни вечер, на сутринта на Рождество Христово всички коледарски куди се събират на площада за надиграване. Там момите продават краваи, и е чест за всеки коледар да откупи кравая на своята любима“, разказва Ангелова.
Кавалерийските ботуши и звънът на шпорите
Преди Освобождението, облеклото на ямболските коледари е традиционно. Те носели вълнени пуловери и дебели кожени шуби, наречени „каплами“, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. През 20-те години обаче ямболските коледари заменят потурите с бричове, а цървулите – с кавалерийски ботуши, на които по-късно се добавят шпори, чийто звън придава още по-внушителен ефект на танца.
Изменението в облеклото на ямболските коледари е повлияно както от военния гарнизон с кавалерийски части в града, така и от навлизащата европейска мода. Тези два фактора променят представа за облеклото на коледарите, пояснява етнографът.
„Каргонлии“ и „баирчани“ – две школи, една традиция
В течение на времето в Ямбол се оформят две школи на танцуващи коледари – „каргонлии“ и „баирчани“. Първата се заражда в стария ямболски квартал „Каргон“, а втората – в по-високата североизточна част на Ямбол. С развитието им се появяват и разлики в танца и облеклото на двете школи.
„Каргонлии танцуват по-умерено, бавно и тежко стъпват. Те се движат близко един до друг, като формират монолитна група. При баирчани, танцът е по-освободен и ритъмът е по-бърз, с характерни потрепвания в раменете. През средата на миналия век каргонлии се обличат с бели ризи, кожухчета и вратовръзки, докато баирчани носят традиционното облекло – потури, везена риза и елек. Независимо от това, и двете групи задължително носят кавалерийски ботуши и калпаци, украсени с пуканки и чемшир, обсипан с варак за блясък“, уточни етнографът.
Жива традиция, предавана от поколение на поколение
Според етнографа коледарският буенек, подобно на всяка традиция, продължава да съществува благодарение на приемствеността между поколенията и интереса на младите. След 9 септември 1945 г. буенекът е забранен от властите, и коледарите не могат да танцуват навсякъде. Считано е, че народните традиции са регресивни. Въпреки това, от 1967 година, се насочва нов поглед към традициите, започват фестивали като този в Копривщица, например.
„Самите традиции са живи. Дори и да не се изпълняват, те се предават устно. Информацията преминава от дядо на внук, от баща на син. Всяко поколение научава за това, което е било преди. Не можем да кажем, че никога не се празнува. Традициите се обогатяват и изменят, в съответствие с обстоятелствата. Коледарският празник, особено танцуващите коледари, оцелява, защото е приет и харесван от младите хора. Много е важно един празник да бъде застъпен, за да оцелее“, процедира етнографът.
Тропот от буенека на повече от 600 коледари оглася Ямбол
Както всяка година, коледарите ще започнат обиколки на Бъдни вечер из кварталите на Ямбол, за да танцуват и да благославят за по-добри дни. На Рождество Христово ще се проведе традиционният фестивал „Ямболски коледарски буенек“, в който ще се надиграват над 600 коледари, обявиха от Общината. Празникът ще започне около 10:30 часа в района на централния кооперативен пазар и около 12:30 часа ще се премести в градския парк.
„Всеки, който не е виждал как танцуват ямболските коледари, е загубил много, тъй като танцът е изключително емоционален. Те привлекат вниманието на публиката, а земята сякаш трепери от синхронизираното движение на група мъже, които танцуват в единство“, отбеляза етнографът Динка Ангелова.
От 2018 г. коледарският буенек е защитена марка на Ямбол пред Патентното ведомство. Всяка година фестивалът привлича хиляди зрители. Стотици мъже от коледарските куди обикалят града и възвестяват Рождество Христово. Фестивалът „Ямболски коледарски буенек“ тази година е посветен на 70-годишнината от приемането на България в ЮНЕСКО.
