Търговското напрежение между Европейския съюз и Китай се изостри, след като Пекин обяви временни мита до 42,7% върху вноса на определени млечни продукти от ЕС. Решението, което ще влезе в сила от 23 декември, е пряко следствие от продължаващия спор около европейските мита върху произведените в Китай електромобили и се възприема като поредна реципрочна мярка в рамките на нарастваща търговска война между двете икономики.
Как се стигна дотук
Ескалацията започна през 2023 г., когато Европейската комисия стартира разследване дали китайските електромобили получават нелоялни държавни субсидии, които изкривяват конкуренцията на европейския пазар.
В резултат ЕС наложи допълнителни мита върху китайските електрически автомобили.
Отговорът на Пекин не закъсня. Китай започна серия от разследвания срещу европейски продукти – първо бренди и свинско месо, а сега и млечни продукти.
Китайското министерство на търговията твърди, че разследването е установило наличие на субсидии за износа от ЕС, които нанасят вреда на местните производители.
Новите мита обхващат мляко, сирена и други млечни продукти, включително емблематични европейски стоки като френското синьо сирене рокфор.
Засегнати са около 60 компании, сред които големи играчи като Arla Foods и FrieslandCampina, като ставките варират от 21,9% до 42,7%.
Икономическите ефекти за Европейския съюз
Макар стойността на засегнатия износ – около 589 млн. долара годишно – да не е критична за цялата икономика на ЕС, ефектът е концентриран върху конкретни сектори и държави.
Млечната индустрия е особено чувствителна към подобни мерки заради ниските маржове, високите производствени разходи и силната зависимост от външни пазари.
Най-засегнати са Франция, заради износа на сирена и млечни продукти с висока добавена стойност; Нидерландия и Белгия, където са базирани големи мултинационални производители и Дания, чрез компании като Arla Foods, за които Китай е важен пазар.
Тези мерки идват в момент, когато европейската икономика и без това е под натиск – от високите лихви, слабото потребление и бавния растеж в еврозоната.
По-широкият европейски контекст
Търговското напрежение с Китай допълнително утежнява ситуацията за редица европейски държави, които вече изпитват икономически затруднения.
Германия е изправена пред стагнация, спад в индустриалното производство и силна зависимост от китайския пазар, особено в автомобилния сектор, а Италия е с висок публичен дълг и слаб растеж, всяко ограничаване на износа увеличава риска за икономическата стабилност. Испания и Гърция пък са уязвими заради висока безработица и зависимост от външни приходи.
Засегнати от войната са също Унгария, Чехия и Словакия, където автомобилната индустрия е ключов двигател на растежа и евентуално задълбочаване на спора около електромобилите може да има сериозни последици.
Китайските мотиви
От китайска страна мерките имат и вътрешноикономическа логика. Местната млечна индустрия е под натиск от свръхпредлагане, спад на цените и намаляващо търсене, свързано с демографския спад и по-предпазливите потребители.
Ограничаването на вноса от ЕС дава временно облекчение на местните производители.
В същото време Пекин демонстрира, че разполага с инструменти за натиск и е готов да ги използва, когато смята, че интересите му са засегнати.
Какво следва
И двете страни официално заявяват готовност за преговори. Разговорите за митата върху електромобилите са подновени, но по информация на европейски дипломати остават сериозни нерешени въпроси.
Досегашната практика показва, че Китай често смекчава временните мерки при окончателните решения, но това зависи от политическия и икономическия климат.
Ясно е едно: търговската война между ЕС и Китай вече не е абстрактен геополитически спор, а фактор с реално отражение върху европейските производители, работни места и икономически растеж.
