„Няма не искам, няма недей“, се пее в популярна песен на Слави Трифонов и Ку-ку бенд от времето, когато тяхното творчество оглавяваше български музикални класации. „Твоето не за мене е да”, продължава лирическият герой в песента. Това е само един пример за начина, по който не просто толерирането, но и одобряването на насилието срещу жени е загнездено в съзнанието на голяма част от хората в България.
Няма защо да им се месим?
Можете ли да се сетите за поне един случай, когато нещо подобно на бруталния случай с 18-годишното момиче от Стара Загора е ставало тема в публичното пространство, без да се появи поне един коментар в духа на “тя си го е търсила” или пък още по-лошото: “заслужила си го е”? Аз не се сещам за такъв.
Разбира се, че винаги ще има хора, които приемат това за нормално. Тях ги има навсякъде, това не е само български проблем. Български проблем е обаче, че в нашата народопсихология са залегнали шегите за пребити съпруги, песните за жени, които нямат право да отказват и изобщо концепцията, че щом са семейство, никой не бива да се меси, дори да чуваме как съседът бие жена си.
Наистина ужасяващият случай от Стара Загора, който предизвика гражданско недоволство, каквото България отдавна не е виждала, породи и още нещо, което може би се случва за първи път – възмущение и от мълчаливото одобрение на дела като това.
Смешно ли е това?
В социалните мрежи се надигна вълна от недоволство срещу влогъра и изпълнител Йонислав Йотов (Тото), който преди няколко месеца е публикувал в канала си в YouTube подкаст с участието на баскетболния треньор Константин (Тити) Папазов. Там популярният с емоционалността си Папазов разказва за отдавнашна случка, в която той “възпитателно” остригал косата на своя бивша приятелка. Около пет минути, смешка след смешка, Папазов обяснява, че това се случило, след като с момичето се били разделили, а пък тя си позволила да има отношения с негов приятел. Разказва през смях дори за възмущението на съседите, които чули момичето да пищи и дошли да проверят какво става. “Да те питам, какво ще направиш, ако хванеш жена ти да се ч**а с най-добрия ти приятел?”, пита Папазов един от съседите в историята. “Ще я убия”, отговаря той. Смях в залата. Смях и от домакина Тото.
След като този епизод на подкаста на Тото обиколи мрежата непосредствено след случая с момичето от Стара Загора, нещата се развиха много бързо. На първо време YouTube каналът на Тото опустя. По-късно съпругата му реши да защити любимия си, като обвини онези, които критикуват мъжа ѝ, че те са “не по-малки изроди от този, който наряза момичето”. В рамките на същия ден Тото излезе с 5-минутно извинение и обяви, че сам е скрил видеата си със стотици хиляди гледания от платформата.
Либерално канселиране?
Докато голяма част от хората се разгневиха на разказаното от Тити Папазов и отношението на Тото към скандалната история, някои гръмко взеха да го защитават. Консервативният политически анализатор Кристиян Шкварек предположи, че случващото се е “либерално канселиране”, което по думите му е равносилно на “връщане към езическото варварство” като контрапункт на християнството, което вярва в пълното опрощение на греховете. Бившият главен прокурор Иван Гешев пък нарече недоволството срещу Тото “безумна вендета” и се самопокани в подкаста му. Редица други инфлуенсъри се възмутиха, че хората нападали Тото, защото му завиждали, задето е преуспял.
Защо случващото се не е това, което се опитват да го изкарат – посегателство върху успеха на Тото? Защото той изобщо не е главният герой в тази история. Колкото и да се опитват близките и феновете му да го поставят в светлината на прожекторите. Това не е “либерално канселиране”. Това е стъпка в правилната посока за едно общество, което е свикнало да се смее на историите за пребити жени и винаги първо да пита с какво са били облечени или как са “провокирали”. Има ли провокация, която да оправдае обезобразяване, пребиване, “възпитателно подстригване”? Няма. Няма и оправдание за онези публични личности, които се смеят на тези истории, популяризират ги, бетонират ги в социалния живот на цялата ни нация.
Престъпления срещу живота и достойнството
Има обаче надежда. Че от надигналото се сега недоволство срещу косвени съучастници като Тото, който прави сензация от това, че Тити Папазов, многократно доказвал се като човек, който се смята за безнаказан (да минава на червено, да паркира на велоалеи, да подвиква на правещите му забележка “да не се обаждат”), е тормозил жена, ще излезе единственото полезно нещо, което може да се получи в обществото ни. Да осъзнаем, че това е грешно. Че това е срамно. Да започнат Тото и другите като него да казват на хората срещу себе си: “Чакай, това не е редно. Не е и забавно”. Да спрем да се смеем на тези истории и да ги приемаме за нормални. Да започнем да ги виждаме само в светлината, в която трябва да се виждат – като престъпления, като посегателства срещу човешкия живот и достойнство. И да се надяваме, че така постепенно ще намалеят. А сетне някой ден ще спрат да бъдат част от шегите ни.
Коментарът на Мина Киркова е публикуван в „ДОЙЧЕ ВЕЛЕ„.
Още актуални коментари – четете тук
