Турция гласува с „да“ на референдума за промени в Конституцията, който се проведе на 16 април. Според данни на Анадолската агенция, „за“ промените са гласували 51,2% от турските граждани, а „против“ – 48,8%. Резултатът показа дълбокото разделение в турското общество, като опозицията заяви, че ще оспорва резултатите. Журналистът Тайфур Хюсеин, който е зам.-главен редактор на в. „Седмичен обзор“, коментира темата.
Очаквахте ли подобен резултат и за какво е показателен той?
Резултатът е изцяло очакван. Изненадата е неубедителната разлика в полза на предложените конституционни промени, защото при условие, че в Турция почти няма опозиционни медии, целият държавен механизъм работеше в подкрепа на предложените реформи, а резултатът е 51% „за“, категорично заяви журналистът пред BIT. Резултатите се основават на данни на Анадолската агенция, а все още няма официални данни, които да бъдат обявени от турската ЦИК.
Много агенции информираха за нередности по време на вота. Нямаше право да се оповестяват резултати до 21ч. в деня на изборите. Но точно Анадолската агенция излезе с данни по-рано. Каква роля изигра тя? Повлия ли на гласоподавателите?
Няма информация какъв е източникът на данните на Анадолската държавна агенция. С първите данни на Анадолската агенция в деня на изборите бе направен опит да бъде показано на избирателите, че няма смисъл да гласуват, защото всичко е предрешено. Резултатите от агенцията идваха от правителството. Данните на опозиционната партия бяха коренно различни.
При пълно медийно затъмнение мина този вот. Особено фрапиращо изглежда приемането на валидните бюлетини.
В Турция в момента няма свободни медии, които да зададат неудобни въпроси на управляващите – какво наложи решението на турския ЦИК да приема за валидни бюлетини, които нямат печат. Това абсурдно решение поражда съмнения и хвърля сянка на изборния процес. Това е въпрос, на който управляващите трябва тепърва да отговорят. Турският президент е поздравен за изборната победа от Азербайджан, Катар, Пакистан, Бахрейн, но не и от световните лидери.
Каква бе тяхната реакция?
Всички посочиха, че ще изчакат доклада на международните организации, за който индикациите са негативни. Трябва да се отбележи и руската реакция – имаше дипломатично изказване, че резултатът трябва да бъде уважен, но поздравления или официално изказване на Владимир Путин нямаше.
За какво са показател тези сдържани реакции?
Сдържаните реакции на световните лидери са показателни за турския президент Ердоган. За разлика от преврата, който бе уверен от това, което се случва, бе с приповдигнато настроение, в момента виждаме един Ердоган, който не е сигурен, въпреки изборната победа и приемането на конституционните промени. Виждаме обаче, че световните лидери не приемат очертаващото се единовластие в Турция.
Сега, когато турският президент получи това, което искаше, смятате ли, че той ще смекчи тона си към Запада?
Ердоган е преди всичко прагматик, който взима решения на момента. Той очаква да бъде припознат и поздравен от световните лидери за изборната победа. Затова и вече се изказва критично и остро към Европейският съюз и ценности.
А кога реално всички тези промени ще влязат в сила?
Референдумът бе нужен, за да бъде легитимирана силата на турския президент Ердоган и властта му де факто да стане де юре. Реформите ще влязат реално в сила през ноември 2019г., когато ще има и президентски, и парламентарни избори в Турция.
