Битката за Шотландия – която е и битка за бъдещето на Великобритания – бушува в продължение на десетилетие, а изборите тази седмица потвърждават, че нито една от страните няма да бъде в състояние да направи решаващ пробив в продължение на години. Началото на края все още е в бъдещето, пише британският вестник The Times.
Победата на Никола Стърджън, осигурявайки четвърти мандат на Шотландската народна партия (ШНП), потвърди неприкосновеното й доминиране в шотландската политика, но неуспехът й да спечели пълно мнозинство намалява способността й да претендира за мандат за втори референдум за независимост.
ШНП спечели още една битка, но войната продължава и пътят към нов референдум по националния въпрос не е нито ясен, нито лесен.
Каква е стратегията на ШНП?
Стратегията на ШНП е ясна и изградена в дългосрочен план: изобразявайки Борис Джонсън като „владетел“, а юнионистките партии като „отричащи демокрацията“, които осуетяват явните предпочитания на шотландския народ. Това според националистите е по-малко въпрос за независимостта, отколкото въпрос за основните демократични принципи. Точно както загубата на Маргарет Тачър в Шотландия помогна да се обоснове децентрализацията през 80-те, така и перспективата Джонсън да се радва на десетилетие в Даунинг Стрийт – въпреки че губи всички избори в Шотландия – ще направи съпоставим аргумент за независимост.
Националистите също подозират, че успехите на торите в Англия миналата седмица подчертават валидността на дългогодишния им аргумент, че Шотландия и Англия се различават в своята политическа култура. Те посочват фрагментацията на Великобритания в поредица от, всъщност, еднопартийни държави – Консервативна Англия, Лейбъристки Уелс, Шотландия на ШНП – за да затвърдят виждането си, че вече няма обща британска политика, в която да може да се чуе гласа на Шотландия, а още по-малко уважаван. Те твърдят, че Брекзит е очевидна демонстрация на тази промяна, но по-скоро потвърждение на по-дълбока, фундаментална тенденция.
Кой може да спре независимостта?
Същите сили, които помагат на консерваторите в Англия, помагат и на ШНП в Шотландия. Националистите се определят като патриотична партия и както левицата е разделена на три в Англия, така, юнионизмът е разделен между торите, лейбъристите и либералните демократи в Шотландия. Стратезите на ШНП също са наясно, че социологическите проучвания предполагат, че повече от две трети от гласувалите на възраст под 40 години подкрепят независимостта. Стърджън по природа не е политик, който поема риска и вярва, че времето е на страната на ШНП.
