Интернет рядко успява да предаде онова магическо чувство, което театърът носи – удивление, резултат от внимание, ангажираност и спонтанността на присъстващите в момент на действие, изразява Уилям Дефо, актьор, който тази година отправи свое послание по повод Световния ден на театъра, който се отбелязва на 27 март. То е публикувано на сайта на Международния театрален институт.
На всеки Световен ден на театъра, Международният театрален институт избира известен артист от театралната сфера, който да сподели свое послание. Това послание бива преведено на над 50 езика и се чете преди спектакли, по радио, телевизия и други медии. Уилям Дефо е автор на посланието за 2026 г.
В посланието си той споделя, че остава убеден в силата на театъра като актьор и творец. Дефо е известен с участията си в филми като „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Взвод“ (1986), „Мисисипи в пламъци“ (1988), „Диво сърце“ (1990), „Английският пациент“ (1996) и „Светците от Бундок“ (1999).
Макар че съм познат предимно като киноактьор, театралните ми корени са дълбоки. От 1977 до 2003 г. бях част от Wooster Group, където работихме върху иновативни спектакли в The Performing Garage в Ню Йорк и на световни турнета. Също така съм работил с Ричард Форман, Робърт Уилсън и Ромео Кастелучи. Сега съм артистичен директор на Венецианското театрално биенале, споделя Дефо.
В ранните си години кариерата, понякога публиката е била по-малобройна от актьорите, което дава възможност на трупата да отменя представления, но те никога не са го правили.
Чувствахме, че сме задължени да поддържаме връзката с публиката. Публиката като свидетел на случващото се придава значение и живот на театъра, пише Дефо в своето послание за Световния ден на театъра.
Според него „слонът в стаята“ са новите технологии и социалните мрежи, които обещават свързаност, но всъщност изолират хората един от друг. Актьорът предупреждава, че човешкият контакт може да бъде заменен от връзките с устройства.
Интернет рядко уловя онова чудо, което театърът предлага – удивление, което възниква от внимание, ангажираност и спонтанност. В свят, който изглежда все по-раздробен, контролируем и насилен, предизвикателството ни като театрални творци е да избягваме да разглеждаме театъра само като бизнес или суха институция, запазваща традиции. Вместо това нека насърчаваме способността му да обединява хора, общности и култури, и най-вече да поставя въпроса накъде сме се насочили, призовава Уилям Дефо.
Световният ден на театъра се чества от 1962 г. по решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО във Виена, Австрия.
