Въпросът за Македония остава актуален и продължава да влияе на живота ни вече повече от две столетия. Това сподели историкът проф. Ангел Димитров по време на представянето на неговата нова книга „България и Република Северна Македония. Среща между историята и политиката“. Събитието се състоя в Софийската градска художествена галерия и се проведе като дискусия с автора.
На мероприятието присъстваха заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова, доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“, и Ангел Ангелов – посланик на Република България в Република Северна Македония от 2018 до 2024 г., както и редица министри и дипломати.
Проф. Димитров спомена, че концепцията за книгата е възникнала през 2021 година. Той я определи като съвременен анализ и уточни, че изследването разглежда важни теми, които имат значение както за настоящето, така и за отношенията между двете нации в бъдеще.
Сюжетът на книгата се развива в период, който е познат за нас, обясни доц. Михаил Груев, като цитира събития като признаването на независимостта на Република Северна Македония и опитите за възстановяване на железопътната връзка между двете страни. Авторът анализира политическите процеси в Република Северна Македония, които оказват влияние върху обществото там. Той подчертава стремежа за добронамереност и разбирателство от двете страни.
Книгата е надеждна от историческа и фактологическа гледна точка, изтъкна Ангел Ангелов, опирайки се на личния си опит в Република Северна Македония. Той прояви благодарност към съвместната комисия за исторически и образователни въпроси, която през цялото това време е успяла да защитава историческите факти. За съжаление, политиката и историята често се пресичат в Република Северна Македония, добави той.
Десетилетия наред, защитниците на митовете водят хибридна война с България, но тази тяхна роля става все по-трудна в бъдеще, обясни Ангелов, споменавайки благодарствено послание към България, поставено на конституционния език на Република Северна Македония на сградата на нашето посолство в Осло след трагедията в Кочани, което обаче е било анонимно.
