Навремето, през 97-а, когато Канадският консул ме попита – „Защо искаш да емигрираш в Канада, след като имаш толкова успешна кариера в България?“ му отговорих – „Аз не съм икономически емигрант. Бягам от пошлостта, простотията и арогантността“.
Една от причините да искам да се махна беше именно присъствието на един виден, височък „аристократ на добрия вкус“.
Чалгата и мутренското поведение бяха в апогея си.
30 г. пошлото, простащината и арогантността „образоваха“ българския народ, от ефира на най-гледаните телевизии, 2 пъти на ден.
Резултатът от това „образование“ е налице. Днес имаме реколтата му.
30 г. много хора биехме камбаната срещу опростачването на ефира и интонационната среда. Въпреки всичко, стотици кандидати за слава се надпреварваха да седнат на диванчето му и неловко поемаха арогантното му поведение и дебелашки шеги, всяка вечер, под звуците на кръчмарски оркестър и полуголи танцьорки.
Не ме интересува какъв екип ще има това правителство. Но ако бъде избрано, ще бъда първият, който ще извика – „Оставка, мутро! Взимай си бездарните сценаристи и музиканти и се омитай с балета си в крайпътното заведение на Учиндол – където ви е мястото“.