Теодор Славев е доктор по политология. Работи като старши анализатор в Българския институт за правни инициативи. Занимава се с провеждане на изследвания и проучвания в областта на политическия процес и съдебната система.
– Г-н Славев, прави впечатление през последните дни – и от изявлението на г-н Бойко Борисов, и от позицията на г-н Делян Пеевски, че двамата имат повече допирни точки един с друг, отколкото с посочените като естествени партньори на ГЕРБ-СДС ПП-ДБ. Делян Пеевски дори за първи път защити открито Борисов.
– Съгласявам се с вашето наблюдение, че от последните дни в публичните заявки, комуникация и реторика на ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало, има едно принципно сходство в разбиранията за по-обща политика, за представителство на избирателите.
Борисов направи един комплимент, като каза, че не може да се слага кордон около народни представители, избрани от български граждани. Друг е въпросът обаче дали те свободно са избрали тези народни представители, защото има много факти и доказателства за нарушения на Изборния кодекс, дори за престъпления срещу политическите права на гражданите.
Така че, да, в комуникацията и реториката се появява подобен тип говорене между ГЕРБ-СДС и ДПС-Ново начало, което не знам дали може да послужи за основа на някакъв нов тип управление, което може да бъде и официализирано, може да бъде неформално, в сянка – при една опция за кабинет на малцинството ГЕРБ да бъдат подкрепени от ДПС-Ново начало в парламента.
Тези динамики ще станат ясни, но определено върви подобен тип комуникация, забелязва се през последните дни, но и с един друг сценарий, който се развива от последните дни и това ще бъде опитът ПП-ДБ като носители на идеята за борба с корупцията, съдебна реформа, почтеност и прозрачност, добро управление да бъдат заобиколени през този прокурорски сценарий за корупция в митниците и да бъдат най-малкото посочени с пръст, а според мен – и с други действия срещу лица от ПП.
– Кирил Петков хвърли едно твърдение, според което Бойко Борисов е представил пред европейските посланици у нас два варианта за кабинет, като и двата включват ДПС-Ново начало.
– Хвърлянето на подобно нещо в публичното пространство е по-скоро нарушение на добрия тон – да се изкарват неща, които се говорят на дипломатически срещи. Това не е практиката. Обикновено такива срещи са за информиране на нашите партньори за актуални политически събития и те по съществото си не са публични.
Но вече веднъж хвърлено в пространството – да приемем, че в случая има надделяващ обществен интерес и си заслужава това да се издаде, това означава, че в момента ГЕРБ трябва да отговорят дали са представяли такива сценарии. Трябва също и ИТН, които направиха заявка, че не биха управлявали с ДПС-Ново начало, както и БСП да бъдат попитани.
Много е възможно партиите в един момент да интерпретират управлението като формална коалиция, но в един вариант на кабинет на малцинството и с плаващи мнозинства да се окаже, че всички искат да спасяват държавата от това безтегловно положение, в което се намираме с политическата криза.
Много малко вероятен е този сценарий. На мен ми се струва, че, предвид позициите, които са заели – окупация и барикадна, по-скоро отиваме към нови избори. Към този момент, аз не виждам сериозна, рационална заявка за някакво управление. Което, между другото, трябва да почива на някакви цели и задачи пред самото управление.
Ние говорим за това кой с кого може, кой ще е шеф на парламента, а въобще няма никакъв дебат какво трябва да се направи непосредствено в краткосрочен, средносрочен, дългосрочен план.
– Ако се стигне до цялостно касиране на вота, но вече сме в хипотезата на нови избори, това ще има ли отражение на следващата политическа конфигурация в парламента?
– Пряко не би се отразило, защото самото касиране би било валидно за 51 Народно събрание. Пълно касиране лично аз смятам, че е невъзможно. Но ако КС приеме да разгледа подобно дело, да се видят проблеми в изборния процес – това ще послужи оздравително, за да се приемат такива правила и да се ангажират институции, като ЦИК, вътрешното министерство, дори самите политически партии, гражданското общество в това да се осигури честен и прозрачен изборен процес. Това ще бъде положителният ефект върху касирането на изборите.
Защото, за мен оттук нататък, ако отиваме в кампания за ново 52 НС, то предметът на това дело увисва, защото фактически животът на 51 НС ще бъде лимитиран до провеждането на новите избори.
Ключовото и важното тук е, да не правим поредни избори по начина, по който ги правихме досега. Ако обаче това НС се задържи и какво би означавало касирането – тук вече трябва да се види случай по случай. Защото е възможно при проверка на протоколите, при отстраняване на грешки, да има промяна в мандатите за партиите и съответно да се види дали няма грешка и да се види дали “Величие” не прескачат бариерата. Но тук, отново казвам, това е сложно, защото парламентарната бариера не е на базата на МИР или отделни секции, а се прави на база на национално представяне. Тоест, ние трябва да знаем в национален мащаб какъв им е резултатът.
Между другото, съвсем скоро, когато “Има такъв народ“ не влезе в парламента също беше много малък процент тогава. Така че в демокрацията е така – като на състезание. Минаваш лентата – някои минават, други не, някои се класират последни, а други отпадат от финалите и не се класират на почетната стълбица. Това не е чуждо за демокрацията. В столичния район “Люлин” например за един глас беше решен районният кмет, макар че там е мажоритарен избор и говорим за по-различна система.
Да не се създават свръхочаквания от това касиране. Други са непосредствените задачи и те са да променим изборния процес.
– Но ако бъдат касирани изборите и сме изправени пред провеждането на нови, подобно решение на КС, с което се констатират сериозни изборни нарушения, би отдръпнало вероятно още повече избирателите, а това несъмнено ще има отражение върху крайния резултат…
– Напълно е възможно да се получи такъв отлив. А другият ефект, който може да се случи, е това да активира хората и те да осъзнаят, че по-високата избирателна активност е превенция на тези злоупотреби. Но това (евентуално решение на КС за касиране на вота, бел. ред.) няма да е достатъчно, за да се повиши активността.
– Минаха четири години от вдигнатия юмрук на президента, имаше призиви “Мутри, вън!”, политическите пластове се разместиха. Последвалите години на политическа нестабилност може би са оздравителен процес. Липсва ли по-категорична позиция на президента, още повече, че той е политическата фигура, вероятно с най-висок рейтинг?
– Това, разбира се, е собствено решение все пак на президента, доколко и по какъв начин ще участва в политическия живот. На мен ми се струва, че той има желание за достъп и участие в реалната власт, която е на терена на изпълнителната власт, а не на президентската институция, която е равноотдалечена.
Тук, ако има нещо, което трябва да се каже, е, че дори Радев да реши да участва в някои избори – общо-взето политическата ситуация като че ли катализира такива процеси, президентската институция ще остане стабилна, защото там има вицепрезидент, който ще поеме до провеждането на нови избори за президент и вицепрезидент.
В този смисъл, тази институция ще остане стабилна. Ние трябва да гледаме и в тази ситуация, в която се намираме в момента на политическа криза, да стабилизираме институциите, понеже другите, като парламента, са тотално нестабилни.
Тоест, в случая няма такава опасност, така че е съвсем логично Радев, ако е решил и иска да участва, а според мен иска и аз това го анализирам на база на дейността на служебните правителства, които той произведе, на подкрепата му и вдъхновяването, което той направи на различни политически проекти. А дали в лично качество и кога точно ще поеме, това зависи от него.
Той, между другото вече даде заявка. В едно интервю преди няколко седмици каза, че, цитирам по памет, че ако има такива нагласи, в един момент ще се случи и това.
– В крайна сметка, ако ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не направят взаимни отстъпки, до правителство няма да се стигне и отиването на нови избори е по-вероятно, така ли?
– На този етап, към днешна дата, така ми изглежда разположението на политическите сили. До такава степен реториката между ГЕРБ и ПП-ДБ конфликтира, тя дори стигна по-висок градус от предизборната кампания, че аз не виждам възможност за колаборация за кабинет между първите две.
Оттам нататък, форми, които да включват ДПС-Ново начало или някакви други партии – няма да си позволи Борисов официално с Пеевски да влезе в кабинет, въпреки тези комплименти, които си размениха през последните два дни.
Официално той каза, че няма да влиза в колаборация. Неофициално – кабинет на малцинството, това е малко вероятен, сложен, труден и бих казал рисков формат, защото би могъл да предизвика обществено напрежение подобно нещо.
