Процедурата по назначаване на служебен кабинет навлиза в решаваща фаза, но вече със сериозно натрупано закъснение. Консултациите с парламентарно представените партии ще започнат във вторник, 3 февруари, обяви президентът Илияна Йотова по време на традиционния празник на виното в гоцеделчевското село Делчево. По думите ѝ процесът формално стартира, но реално се движи бавно, което неминуемо води до отлагане на изборите.
Това забавяне поражда ключов политически въпрос – в чия полза се протака процедурата и кой има интерес страната да остане по-дълго в режим на институционална несигурност.
Разговори с кандидатите за служебен премиер: фокус върху честните избори
Президентът благодари на всички кандидати за служебен министър-председател, независимо дали са приели или отказали.
Тя подчерта, че разговорите са били сериозни и съдържателни, а към приелите са били поставени конкретни въпроси, свързани с гарантирането на честен и спокоен изборен процес.
Основен акцент в тези разговори е бил рискът от ново касиране на избори и липсата на яснота около промените в Изборния кодекс.
Йотова ясно заяви, че очакването към следващия служебен премиер е едно – да осигури условия, при които гражданите да гласуват с увереност, че вотът им ще бъде отчетен коректно.
Кой носи отговорността за избора на служебен премиер
На въпрос дали вече е направен избор сред петимата възможни служебни министър-председатели, президентът бе категорична, че решението не е персонално нейно.
Според нея отговорността е на Народното събрание, което с промените в Конституцията е определило както кръга от допустими кандидати, така и самата процедура.
В този смисъл консултациите с парламентарните групи са не просто формалност, а ключов елемент от процеса. Президентската институция ще оказва подкрепа, но няма да подменя политическата отговорност на парламента, твърди Йотова.
Неяснотата около промените в Изборния кодекс допълнително усложнява ситуацията.
Йотова не изключи възможността за президентско вето, но подчерта, че всичко зависи от окончателните текстове. Според нея протестите и обществената реакция ясно показват, че законодателят трябва да гарантира максимално честен изборен процес.
Тя отправи и остро предупреждение към партиите – недопустимо е да се залагат „мини“ в изборното законодателство, които впоследствие да компрометират вота.
Всички политически сили ще участват в избори и всички ще носят отговорност пред собствените си избиратели.
Забавянето на изборите: в чия полза?
Протакането на процедурата обективно удължава живота на настоящия парламент и отлага момента, в който избирателите ще могат да дадат нов мандат на доверие – или недоверие.
Това облагодетелства преди всичко политическите сили, които в момента не са готови за избори – било поради ниска подкрепа, вътрешни конфликти или липса на ясна кампания.
Отлагането също така измества фокуса от реалните проблеми – икономика, социална политика, сигурност – към процедурни и институционални спорове, което работи в полза на статуквото.
Илияна Йотова коментира и първата медийна изява на президента Румен Радев в по-ясно политическо качество. По думите ѝ той е направил „много точна диагноза“ на проблемите в страната, но по-важното е, че вече ясно заявява готовност да бъде част от тяхното решение, а не само да ги констатира.
Тази заявка променя баланса – президентската институция вече не е само коректив, а активен фактор в период, когато партийната система продължава да произвежда нестабилност.
Предстоящите дни ще бъдат решаващи за това дали България ще влезе в ясен изборен график или ще остане в поредния цикъл на отлагане и несигурност. Формално процедурата за служебен кабинет започва, но политическото забавяне вече има своята цена. А сметката, както обикновено, рискува да бъде платена от избирателите.
