Кметът на София Васил Терзиев отне делегираните правомощия на главната архитектка на града Богдана Панайотова, като в сряда официално поиска нейната оставка. Въпреки искането, Панайотова публично обяви, че няма да подава доброволно оставка, като така конфронтацията между двамата продължава да взема политически и административен оборот.
Основната причина за разрива, посочена от администрацията на Столична община, е „липсата на необходимо доверие и невъзможността за ефективно взаимодействие“ между кмета и главния архитект в рамките на административното управление. Това е изрично упоменато в заповедта на Терзиев, с която се отнемат делегираните правомощия на архитект Панайотова.
Сред най-значимите промени е, че от този момент нататък главният архитект няма да упражнява функциите на възложител по Закона за обществените поръчки. При необходимост тази отговорност ще се поема директно от кмета на общината. Освен това, правомощията, свързани с внасяне на доклади и решения по градоустройствени въпроси, включително предложения за изменение на Общия устройствен план, вече също са прехвърлени на кмета.
Съгласуването на заповеди и договори, касаещи общинска собственост и придобиване на имоти, остава в компетентност на заместник-кмета по “Финанси и здравеопазване” Георги Клисурски.
Причината за тази променена структура, според официалната позиция на Столична община, е да се осигури управленска последователност, институционален контрол и ефективна координация в работата на администрацията.
Въпреки това очевидно е, че в основата стои нарушено доверие между двамата водещи лица за развитието на София и различия във вижданията им как трябва да функционира общинската архитектурна служба.
Васил Терзиев заяви, че по време на съвместната им работа с Панайотова е станало ясно, че двамата имат „различни виждания за това как трябва да изглежда тази организация и каква да бъде ролята на главния архитект в нея“. Тези различия явно са били толкова дълбоки, че предизвикаха публична раздяла.
От своя страна Богдана Панайотова беше критикувана през последната година за някои непопулярни решения, включително разрешаване на шестетажна офис сграда близо до Народния театър „Иван Вазов“, както и за поставянето на павилиони на частен имот без съгласуване с районната администрация.
Тези решения предизвикаха реакции както в общинските кръгове, така и сред граждански организации като „Спаси София“, чиито представители дори нарекоха изборът на Панайотова за главен архитект „свирен мач“.
В ситуацията се вписват и по-широки структурни реформи, които Терзиев предлага в общината, като целта е да се повиши ефективността и контролът в управлението на града. В тази реорганизация правомощията и отговорностите се преразпределят с акцент върху централизирането на властта в ръцете на кмета и неговия екип.
Това развитие поставя под въпрос бъдещето на архитектурната политика в София и способността ѝ да реализира устойчива и координирана градоустройствена визия.
Разногласията между двама ключови фигури в тази сфера може да означават трудности при приемането и осъществяването на важни проекти, което пък би могло да се отрази върху качеството на градската среда и развитието на столицата като цяло.
В заключение, ситуацията около делегираните правомощия и оставката на Богдана Панайотова е ясен пример за вътрешни конфликти в столичната администрация, породени от различни виждания за управление и стратегически приоритети. Промените, направени от Васил Терзиев, подсилват неговата роля и контрола върху развитието на София, но същевременно поставят редица въпроси за балансa на властите и прозрачността на управлението.
