В битката за бъдещето на Венецуела, Русия изпрати военни самолети. Китай все още внася венецуелски петрол, в замяна на милиарди долари заем на Каракас.
Наред с другите неща, САЩ прилагат чл. III от Закона за кубинската свобода и демократична солидарност, приет през 1996г.
Последната мярка е само един от многото сигнали, които официалните представители на САЩ изпратиха в сряда – че ще прилагат по-голям натиск да свалят авторитарния лидер на Венецуела Николас Мадуро, удряйки по репресивните социалистически правителства в Куба и Никарагуа.
Ясен знак беше, че докато президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговите съветници продължават да размишляват върху военните възможности за възпиране на чуждестранните покровители на Мадуро и свалянето му от власт, администрацията се придържа към подхода, който предпочиташе и срещу правителствата на държави като Иран и Северна Корея – постепенно икономическо задушаване.
Но отвореният въпрос е дали бавното задушаване ще се окаже подходящо за безбройните международни участници, които подкрепят Мадуро, включително силите на Куба, които отдавна са във Венецуела, както и военните на Русия.
Администрацията на Тръмп предприе драматични мерки, опитвайки се да свали Мадуро – първо призна председателя на Народното събрание Хуан Гуайдо за легитимен лидер на Венецуела, а после наложи ембарго върху страната.
Месеци по-късно обаче, след като САЩ изстреляха най-големите си дипломатически оръжия, Мадуро още си стои в офиса. Така че, американските служители вече започнаха да се обръщат към малките си оръжия, за да продължат борбата.
Окачествяването на лидерите на Куба, Никарагуа и Венецуела като „тримата привърженици на социализма”, „тройката на тиранията” и „алчния триъгълник на терора”, съветникът по националната сигурност Джон Болтън твърди, че „стените се стесняват” към Мадуро и че наследникът на Фидел Кастро – Раул Кастро – ще бъде следващият. Същата съдба очаква и президентът на Никарагуа Даниел Ортега.
В обръщението си Болтън представи нови санкции срещу централната банка на Венецуела, финансовата институция на Никарагуа и сина на никарагуанския президент. Но най-важните мерки, свързани с Куба, отхвърлят усилията на Барак Обама за елиминиране на американската политика, насочена към изолацията на острова, за да свали Кастро.
Болтън обяви нови ограничения за това колко пари могат да изпращат гражданите на Съединените щати обратно в Куба (1000 долара на човек на тримесечие) и ограничено „несемейно” пътуване до страната, потенциално нанасяйки сериозен удар върху круизния и въздушния транспорт, разцъфващи по времето на Обама.
Болтън още репресии срещу субсидираните петролни кораби на Венецуела за Куба. Прилагането на тези неща означава, че някои американски граждани ще могат да съдят компании в Куба заради конфискуваните имоти по време на Кубинската революция.
Тръмп започна да отменя действията на своя предшественик Обама спрямо Куба още през 2017г. А в сряда Помпео нареча латиноамериканската държава „черно петно в дългогодишния опит на нашата велика нация да защитаваме човешките права”.
Според американската администрация новите санкции трябва да са предупреждение и за Москва, която подкрепя Мадуро.
Икономическите санкции на САЩ могат да откажат или възпрепятстват международни инвеститори в Куба и Венецуела.
Икономистите твърдят, че санкциите са по-ефективни, когато са многопластови.
Тръмп не изключва възможността за военни действия в отговор на политиката на Мадуро. Но президентът по-скоро е незаинтересован да бъде въвлечен в чужди войни.
Щатите обаче смятат, че сегашните действия са по-демократични.
И докато възможностите за санкции на Щатите са практически неограничени, особено, ако се прибавят държави като Куба и Никарагуа, администрацията има малко дипломатически фронтове, на които да работи.
