Още от основаването си през 681г., България е била изложена на безброй войни, нашествия, чужди господства и други. И въпреки това, голям брой исторически забележителности са оцелели през годините, включително средновековни крепости. Ако искате да се докоснете до историята на тази страна и да видите с очите си тези древни архитектурни обекти, вижте кои са топ 5 на замъците в България, пише „Славорум”.
ЦАРЕВЕЦ
Крепостта все още се издига гордо на величествения хълм. Царевец е построен в началото на 1100г. в тогавашната столица Велико Търново. В него имало около 400 жилищни сгради, църкви, манастири и занаятчийски работилници.
В наши дни, крепостта е отворена за туристи. Освен живописните пейзажи, посетителите могат да се запознаят с богатата история на града. А, ако имате късмета да гледате светлинното и звуково шоу, ще останете още по-впечатлени.
БЕЛОГРАДЧИШКАТА КРЕПОСТ
Освен зашеметяващите скали, Белоградчик има какво още да ви покаже. Белоградчишката крепост е вградена в скалите, а стените й се простират на 12 метра височина. Средновековната фасада е изиграла ключова роля в много сражения между България и Сърбия, както и срещу Османската империя. Тази крепост е не само важен исторически и културен паметник, тя предлага възхитителни гледки от всеки ъгъл.
ЗАМЪКЪТ В РАВАДИНОВО
Въпреки че, замъкът в Равадиново не е играл никаква историческа роля, той е прекрасна дестинация. Строежът му започва през 1996 г. и днес е една от най-популярните атракции на българското крайбрежие. Често наричан българският замък на Дисни, Равадиново е носител на множество награди.
В момента в замъка се помещават винарска изба, художествена галерия, конюшни, параклис и зоопарк. През 2016 г. в двора е добавена реплика на фонтана „Ди Треви“.
Приказният замък всъщност е проектиран и частично построен от самия собственик на земята, който първоначално искал фасадата да служи като бутиков хотел, но в крайна сметка се оказал своеобразен тематичен парк за местни и чуждестранни туристи.
АСЕНОВАТА КРЕПОСТ
В днешно време има само някои умерено запазени руини, които напомнят на туристите за някогашната 12-метровата крепостна стена, която първоначално е била построена от древно тракийско време. От всички разкопки, открити в района, най-добре запазените са останките на източноправославна църква.
Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.
Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това.
БАБА ВИДА
Замъкът е построен през X век. Имената, с които е известна крепостта днес, произхождат от легенда за сестрите Вида, Кула и Гъмза, наследили местен владетел. Вида, най-голямата, изградила замъка, който бил наречен на нея „Бабини Видини кули“ и съкратено „Баба Вида“. Вида решила да вдигне тази крепост, за да не пропилява напразно богатството на баща си, както направили двете й сестри.
Почти през целия период на Второто българско царство крепостта била най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство, ползвал я като феодален замък. През неговия период са построени вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес.
Текстът е публикуван за първи път през 2019г.
