Това е изложба, която разказва история, каза кураторът Светлана Куюмджиева за експозицията, посветена на "великолепните" в Пловдив

Тази презентация не е демонстрация на известни и обичани автори. По-скоро, тя разказва за период от 20 години – динамични десетилетия, изпълнени с изкуство и култура, които днес изглеждат противоречиви. Често, когато тези години са анализирани, се фокусира върху политическите аспекти. Това сподели кураторът на изложбата „Монументалните. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ Светлана Куюмджиева на откритие в галерия „Капана“ в Пловдив.

По думите ѝ, рядко оценяваме пълноценно наследството от този период, включително художествените му качества. „Обикновено изкуството от тази епоха е обременено от неприемане. Добре е при наблюдение да осъзнаем, че това не е просто момент, а серия от преходи, не само времеви“, заяви тя. Поясни, че първият етап е преходът от края на 50-те до началото на 60-те, когато главните герои в изложбата започват да развиват българското изкуство, поставяйки основи за промяна. „Ихната отговорност е била значителна и е важно да осъзнаем наследството на 70-те като ценност, която да съхраняваме“, допълни тя.

Кураторът посочи, че изложбата е само част от колекцията на библиотеката. „Но селекцията тук представя творчеството на тези автори и историята на техните взаимоотношения с града“.

Тя уточни, че подготовката е отнела около година. „Проектът е трудоемък и изисква екипна работа. Радвам се, че библиотечният екип прие да работим съвместно. Този проект е на библиотеката с помощта на Община Пловдив, а студио ‘Пункт’ и Красимир Ставрев заедно с дизайнера Никол Дечева създадоха контекста в галерията“, добави кураторът, подчертавайки важността на цялостната инсталация.

„Настоящата изложба е много повече от традиционна експозиция. Тя представлява необходимо почитание и уважение към вярващите творци, които са направили Пловдив известен като град на изкуствата“, каза заместник-кметът по „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов. Той отбеляза, че изложбата е част от ongoing политика за кураторски проекти. „Сблъсъкът на идеи може да произведе уникален културен продукт, какъвто е и тази изложба“, добави той.

Панов подчерта, че в Пловдив се намират множество графити на частни сгради, които не се защитават от закона. „Целта ни е да установим модел, който да проследим от Пловдив към други градове“, добави той и напомни за спасяването на сграфито на Георги Божилов – Слона, което било близо до разрушение, както и за средствата, отделени за запазване на различни мозайки. „Монументалистите са оставили множество ценности. Чрез тази изложба отново подчертаваме това наследство и осигуряваме уверение за бъдещето“, акцентира Панов.

„Проектът беше добро предизвикателство, предложено от Светлана Куюмджиева. Приемаме го радушно, понеже чувстваме задължение към художниците. Убедени сме, че трябваше да предприемем стъпки много по-рано“, заяви директорът на Народна библиотека „Иван Вазов“ Димитър Минев. Той подчерта, че произведенията на втория етаж не са били показвани преди и са само част от архивите на библиотеката. „Нашата основна задача е да запазим и предадем паметта за идните поколения“, добави Минев.

Художникът Петър Пиронков, син на покойния Енчо Пиронков, отбеляза, че между петимата автори е имало своеобразна конкуренция. „Тази конкуренция носи ползи на нацията, защото остави образци, ценни не само за България, но и за света“, коментира той.

Той подчерта, че е предоставил седем картини за изложбата, включително проекта на баща си и на Йоан Левиев. „На Левиев предоставих проект за Пловдивския панаир, выполнен около 64-та. От своя баща пък имам уникален гоблен, който никой не е виждал преди, тъй като е част от личната ми колекция“, сподели Пиронков.

„Изложбата е много интересна и свързана с културното наследство на Пловдив. Апелирам към обществото да помага за запазването на изкуството, което носи вечна ценност и уроки за идните поколения“, добави той.

Изложбата „Монументалните. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ включва произведения на Георги Божилов – Слона (1935 – 2001), Димитър Киров (1935 – 2008), Йоан Левиев (1934 – 1994), Енчо Пиронков (1932 – 2025), Христо Стефанов (1931 – 2013).

Експозицията включва и работа на техните учители – живописеца Михаил Лютов и скулптора Иван Топалов, както и техния професор Георги Богданов. Специално за изложбата в Пловдив е представена оригинална рисунка на Ренато Гутузо – важна фигура в тяхното изкуство.

Произведенията в изложбата са от колекциите на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, Градска художествена галерия – Пловдив, Музей на Националната художествена академия – София и много други.

Както съобщи БТА, развитието на монументалните изкуства следва архитектурните тенденции и за дълго време те играят роля на „декорация“. През 60-те години „пловдивската група“ променя тази статична концепция и търси нови решения.

Изложбата „Монументалните. Петима пловдивски художници и тяхната следа в града“ се осъществява от Народна библиотека „Иван Вазов“ с финансовата подкрепа на Община Пловдив след спечелен конкурс за кураторски проект.

 

Източник БТА
За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук