В днешно време сме свикнали имената на политиците често да са свързани с разкош, скъпи коли, почивки в баровски курорти, злоупотреба с влияние, присвояване на средства и какво ли още не, но не и да са в услуга на хората. Не така стоят нещата обаче с един президент.
Става дума за доскорошния държавен глава на Уругвай Хосе Мухика. Той е съвременният Робин Худ сред политиците, тъй като дарява 90 процента от заплатата си на бедните.
Освен това живее във ферма със своята съпруга, отказвайки се от луксозната къща, която му се е полагала като държавен глава. Така в продължение на петгодишния си мандат бе най-бедният президент в света.
Той е роден на 20 май 1935 г. в столицата Монтевидео. Малко след като навършва 30 години се присъединява към партизанското движение Тупамарос. Прекарва 60-те и 70-те години като активен борец в редиците на уругвайските партизани по това време, а заедно със съмишлениците си стоят зад банкови обири, отвличания и раздаване на крадена храна и пари сред бедните. Прострелван е 6 пъти. Прекарва 14 години в затвора. Повечето от тях изживява в много сурови условия за живот и в изолация, докато е освободен през 1985 г., когато Уругвай се връща към демокрацията. Заедно с други тупамароси създава партията „Движение за участие на народа“.
Между 1995 и 1999 г. Мухика е депутат в долната камара на уругвайския парламент, а от 2000 до 2004 г. – сенатор в горната камара. Между 2005 и 2008 г. е министър на селското стопанство. През 2009 г. Мухика е избран от лявата коалиция „Френте Амплио“ за кандидат за предстоящите президентски избори, които печели на 29 ноември и през март 2010 г. встъпва в длъжност, която заема до март 2015-а.
От 2005 г. Мухика е женен за сенаторката и негова съпартийка Лучиа Тополански. Мухика се отказва от луксозната къща, която уругвайската държава предоставя на лидерите си, и заживява във фермата със съпругата си. Условията там са скромни. До нея се стига по черен път, а пералнята се намира извън къщата. Водата за прането идва от кладенец в двора, обрасъл с плевели.
Само двама полицаи го охраняват, както и Мануела – трикрако куче. Това е уникалната „резиденция“, която си е избрал. „Може да изглеждам луд и ексцентричен възрастен човек, но това е свободен избор“, коментира той.
В свободното си време президентът и жена му работят във фермата си – отглеждат цветя. Той води този суров начин на живот, като същевременно дарява 90% от месечната си заплата на стойност около 12 хил. долара на благотворително дружество. Това всъщност го прави най-бедният президент в света. „Живял съм по този начин през по-голямата част от живота си. Мога да живея само с това, което имам. Моят начин на живот е следствие от раните ми. Аз съм син на собствената си история. Имаше години, когаго щях да бъда щастлив, ако притежавах постеля“, коментира той.
Благотворителната му помощ е подпомагала бедни хора и предприемачи, които желаят да стартират малък бизнес. След като дарява парите, той получава грубо около средната работна заплата в Уругвай – 775 долара месечно. През 2010 г. посочва в годишната си данъчна декларация, че богатството му възлиза на 1800 долара – толкова струва неговият Volkswagen Beetle модел 1987 г. Същата година той дарява половината от собствеността си – земя, трактори и една къща. Те струват общо около 215 хил. долара. По време на мандата си редовно лети в икономичната класа на самолетите
Откакто става лидер на Уругвай през 2010 г., Мухика печели одобрение в цял свят заради това, че живее според средствата си, порицава извънмерното потребление и настоява за изработване на политики за еднополовите бракове, абортите и легализирането на канабиса, които утвърдиха Уругвай като най-социално либералната страна в Южна Америка. Похвалите се сипят от всички страни на политическия спектър. Мухика е вероятно единственият левоцентристки лидер на планетата, спечелил симпатиите на британския “Дейли мейл”, който го похвали като заслужаващ доверие и надарен с харизма лидер в публикация със заглавие “Най-после: един политик, който не фалшифицира разходите си”.
Мухика е горд с родината си – една от най-сигурните и най-малко корумпирани страни в региона. Описва Уругвай като “остров на бежанци в един свят от полудели хора”. Страната се гордее със социалните си традиции. Правителството определя цените на някои продукти от първа необходимост като млякото и предоставя без пари компютри и образование за всяко дете.
Ключовите предприятия в енергетиката и телекомуникациите са национализирани. При управлението на предшественика на Мухика Уругвай стана първата страна в света, която започна да взема мерки за ограничаване на потреблението на тютюн.
За още интересни статии и материали харесайте страницата на Debati.bg във facebook!
