Американският президент Доналд Тръмп засили дипломатическия натиск върху Киев, като обяви 27 ноември като „подходящ краен срок“ Украйна да приеме предложението му за прекратяване на войната.
В интервю за радио „Фокс Нюз“ той посочи, че мирният план, разработван в тесен кръг във Вашингтон, трябва да бъде приет бързо, тъй като конфликтът продължава „твърде дълго, с твърде много безсмислени смъртни случаи“.
Източник от Белия дом, пожелал анонимност, потвърди пред Франс прес, че Тръмп работи „едновременно с Украйна и Русия“ с цел постигане на договореност в най-кратки срокове.
Американската администрация все пак подчертава, че санкциите срещу Москва няма да бъдат отменяни, докато преговорите продължават. Самият Тръмп увери, че руският президент Владимир Путин „не търси повече война“ и подчерта, че Съединените щати са предоставили на Украйна „най-добрата военна техника в света“.
В Киев реакцията бе премерена и предпазлива. Президентът Володимир Зеленски заяви след разговори с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс и Пентагонския отговорник за сухопътните войски Дан Дрискол, че Украйна „уважава миротворческите усилия“ на Тръмп.
Той подчерта, че Киев ще работи със САЩ, както и с Европа, чрез специалния американски пратеник Стив Уиткоф, за да бъде намерен „работещ път към мира“, но ще го направи без да жертва националните интереси.
От думите му се разбра, че Украйна все още не е дала категоричен отговор на ултиматума, а внимателно анализира условията на предложението. Това дипломатическо балансиране е продиктувано от факта, че украинското ръководство е подложено на едновременно вътрешно напрежение, натиск от западните партньори и непрекъсната военна ескалация по фронта.
В Москва обаче сигналите са съвсем различни. Президентът Владимир Путин заяви на заседание на Руския съвет за сигурност, че Кремъл вече разполага с американския мирен план и че той може да се превърне в основа за окончателно уреждане на конфликта.
Това е първият толкова открит знак, че Москва приема част от параметрите на предложението – нещо, което предизвиква безпокойство сред европейските съюзници на Украйна, които виждат риск от решение, прекалено благоприятно за Русия.
Путин обаче използва темата, за да отправи ново предупреждение към Киев, заявявайки, че ако Украйна отхвърли плана, съдбата на стратегическия град Купянск, за който руските сили твърдят, че са превзели, „задължително ще се повтаря и на други ключови участъци от фронта“.
Руският лидер подчерта, че подобно развитие може да не е толкова бързо, колкото Москва желае, но е „неизбежно“ и отговаря на целите на т.нар. „специална военна операция“.
Комбинацията от ултиматум от страна на Вашингтон, предпазлива дипломатическа маневреност от Киев и открита готовност за преговори от Москва очертава нова фаза в опитите за спиране на войната.
Но тя също така носи риск от дълбоки разломи в западния блок – особено ако европейските лидери преценят, че американският план не защитава достатъчно суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Докато Тръмп настоява за бързо решение, украинските власти се опитват да избегнат капан, който би могъл да легитимира руските придобивки. А Кремъл, виждайки възможност за дипломатическо предимство, използва военните успехи като инструмент за натиск.
Следващите дни ще покажат дали ултиматумът на Тръмп ще ускори процеса към мир или напротив – ще разкрие още дълбоки противоречия в международната дипломация. Във всеки случай 27 ноември вече се очертава като ключова дата за бъдещето на конфликта.
