Президентът на САЩ, Доналд Тръмп, регулярно критикува Европейския съюз, считайки го за структура, създадена с цел да „проблеми на САЩ“. В това отношение Ирландия е в центъра на неговите нападки, като я определя като страна, която е „овладяла американските фармацевтични компании и е присвоила данъчните приходи, които те е трябвало да изплатят на Вашингтон“.
Тръмп акцентира на факта, че ниските данъчни ставки в Ирландия действат като магнит за американските мултинационални компании, включително и световноизвестни фармацевтични производители като „Пфайзер“, „Бостън сайънтифик“ и „Ели Лили“. В момента тези компании са основен двигател за ирландския износ за САЩ, който за 2024 година достигна 70 милиарда долара – ръст от 34% спрямо 2023 г., като те плащат данъци в Дъблин за продуктите, консумирани от американците. През миналата година вносът от САЩ е бил на стойност 22,5 милиарда долара, което е с 2% по-малко в сравнение с 2023 г.
Само държави като Китай, Мексико и Виетнам имат по-големи търговски излишъци с Вашингтон от Ирландия, което е впечатляващ резултат за нация с население от 5,5 милиона души. През 2024 година износът на лекарства от Ирландия за САЩ е нараснал с 42% до 50 милиарда долара, равен на сумата на автомобилите, доставяни от Мексико за една година, посочва италианското издание „Интернационале“.
Темата присъстваше в срещата на 12 март в Белия дом между Тръмп и ирландския премиер Михол Мартин, който бе на посещение в САЩ по повод Деня на Свети Патрик.
В Овалния кабинет Тръмп изрази, че не иска „прекомерно да наказва Ирландия“ (като не пренебрегва факта, че американците с ирландски произход съставляват важен електорат), но е решен да си върне „присвоеното“ богатство, подчертавайки, че основната му цел е ЕС. Според него Брюксел „персонифицира нашите компании“ и не проявява интерес към закупуването на американски стоки.
След това Тръмп спомена случая с „Епъл“, който поради европейско съдебно решение трябваше да плати 13 милиарда долара дължим налог на Ирландия, благодарение на данъчните облекчения в Дъблин. Мартин отбеляза, че Ирландия е оспорила това решение и добави, че ирландски компании като „Райънеър“ и „АърКап“ поръчват повече самолети от „Боинг“ в сравнение с които и да било други.
В края на срещата, Тръмп заяви, че желае да работи с Дъблин за разрешаване на проблема с търговския дефицит, докато в същото време потвърди, че ще отговори остро на митата, наложени от ЕС на 12 март. Засега президентът на САЩ обяви заплахи за митата върху фармацевтичните стоки, внасяни от Ирландия.
Тактиката, която Тръмп следва по подразбиране във взаимоотношенията си с каквато и да било нация, вероятно не е най-доброто решение, тъй като същността на проблема се корени в американското данъчно законодателство и проектирането на интелектуалната собственост, които дават възможност на мултинационалните компании да прехвърлят патентите си в страни с по-ниски данъци, изтъква италианското издание. Някои експерти смятат, че ако митата са 25%, ирландската фармацевтична индустрия може да намалее с 12%. Въпреки всичко, в момента големите американски фармацевтични компании почти не плащат данъци в САЩ, дори и да реализират основните си приходи в страната.
Фармацевтичната индустрия в САЩ генерира огромни доходи, отчасти защото цените на медикаментите са значително по-високи там – оценките сочат, че те са три пъти по-високи в сравнение с останалия свят. Все пак, тези приходи не допринасят за американския бюджет.
Компаниите завършват на загуба: през 2023 г. „Пфайзер“ отчита червен баланс от 4,4 милиарда долара, „Мерк“ – 15,6 милиарда долара, а „Джонсън енд Джонсън“ – 2 милиарда долара. Само „Ели Лили“ от големите американски фармацевтични компании е на печалба, макар и съвсем малка: 900 милиона долара.
За разлика от американските компании, които ползват данъчните въпросители (и вратичките), новините при датската компания „Ново Нордиск“, която се облагодетелства от медикамента за отслабване „Оземпик“, плащат данъци в родната си страна, докато швейцарските и френските фармацевтични компании правят същото в Швейцария и Франция. Американските компании могат да избират между Ирландия, Белгия, Бермудите, Малта или Сингапур за данъчните си задължения.
Тръмп се опита да разреши проблема по време на първия си мандат с данъчна реформа, наречена Закон за намаляване на данъците и създаване на работни места, но последствията бяха катастрофални. През 2017 г. Белият дом намали корпоративния данък до 21% и наложи глобален минимален данък от 10,5% за печалби извън страната. Въпреки това, по-ниските данъчни ставки в други нации, заедно с редица патентни облекчения, всъщност доведоха до обратен ефект: все повече фирми избраха да се преместят в Ирландия.
Това породило явлението, известно като „икономиката на леприкона“, термин, предложен от носителя на Нобелова награда Пол Кругман, която е икономика, изкривена от данъчните правила. През последните години Дъблин отбелязва безпрецедентен ръст в брутния вътрешен продукт, данъчните си приходи и рекордни бюджетни излишъци, благодарение на мултинационалните корпорации, които формират 80% от тези данни. Подобни изкривявания се наблюдават и в американските данни, например Ирландия е най-големият търговски партньор на Индиана, където е установена „Ели Лили“.
Накрая, както отбелязва икономистът Брад Сетсър от Съвета за международни отношения, „изглежда, че Тръмп не разбира проблема и не желае да променя данъчната си политика. Обръщането му е изцяло към митата – неговото решение за всички проблеми, включително и за тези, за които той и самият е отговорен“. Настоящият му предшественик, демократът Джо Байдън, планира да удвои глобалния нематериален минимален данък с ниско обложение от 10,5% до 21%, но според Блумбърг подобна инициатива едва ли ще получи одобрение от Контролираната от републиканците Конгрес.
Освен това, Тръмп реши да изтегли САЩ от проекта за глобален минимален данък от 15%, предложен от ОИСР. Според многобройни експерти, това щеше да е разумно компромисно решение, но Белият дом заяви, че такъв проект ще „ограничи възможността на САЩ да прилагат гъвкави данъчни политики, необходими за защитата на интересите на американските компании и работници“.
Неслучайно ирландският журналист Финтан О’Тул споделя в „Айриш таймс“, че, независимо от грешките и лицемерието на Тръмп, е необходимо да се признае, че Ирландия „доби со значителна полза от дълбоко несправедливата и неморална система. Тази несправедливост е една от причините за разочарованието и отчуждението, от което Тръмп се възползва. Ирландците не са жертви на инициативата „Да направим Америка отново велика“. Те са допринесли за нейното възникване, предоставяйки на средния американец основателна причина да вярва, че глобализацията е срещу него.“
