С няколкомесечно забавяне американският президент накрая изпълни заканите си да наложи санкции на Русия. Ходът идва, след като стана ясно, че предвидената в Будапеща среща между него и президента Владимир Путин е провалена – по обясненията на Доналд Тръмп, защото била безсмислена.
Снощи стана ясно, че САЩ са се престрашили да наложат санкции на държавната „Роснефт“ и „Лукойл“, двете най-големи руски петролни компании в опит Белият дом да увеличи натиска върху Кремъл, за да седне на масата на преговорите за прекратяване на войната срещу Украйна.
Това са изобщо първите санкции срещу Русия, които администрацията на Тръмп налага, след връщането на милиардера в Белия дом. Те са насочени към намаляване на ключовите приходи от продажбата на нефт, които финансират руската военна машина.
Ходът срещу Русия отбелязва рязка промяна в отношението на администрацията на Тръмп спрямо Кремъл, което премина от опит да принуди Киев да търси мирно решение и да се откаже от територии, до твърде бавно нарастващо разочарование от максималистките искания на Владимир Путин.
„Сега е времето да се спрат убийствата и да се договори незабавно примирие“, каза министърът на финансите Скот Бесент в изявление, обявяващо санкциите срещу Русия.
„Във връзка с отказа на президента Путин да прекрати тази безсмислена война, Министерството на финансите санкционира двете най-големи руски петролни компании, които финансират военната машина на Кремъл. Министерството е готово да предприеме допълнителни мерки, ако е необходимо, за да подкрепи усилията на президент Тръмп да сложи край на още една война. Насърчаваме нашите съюзници да се присъединят към нас и да спазват тези санкции“, се посочва в изявлението, цитирано от The Guardian.
Зеленски е готов на компромиси, за да спре войната. Съгласен ли е Путин?
Британското правителство наложи санкции на „Роснефт“ и „Лукойл“ миналата седмица. ЕС санкционира „Роснефт“, руската държавна петролна компания, но не и „Лукойл“, който е частна компания, главно поради изключенията за Унгария и Словакия, които купуват руски нефт.
Тръмп, говорейки в Овалния кабинет с генералния секретар на НАТО Марк Руте в сряда, потвърди че е отменил планираната среща с Путин, което е поредният знак за провал в преговорите между Вашингтон и Москва.
„Отменихме срещата с президента Путин“, каза Тръмп. „Не ми се струваше правилно. Не ми се струваше, че ще стигнем до мястото, където трябва да отидем, затова я отмених. Но ще го направим в бъдеще“.
Според публикация на Wall Street Journal от сряда се твърди, че администрацията е премахнала ограниченията върху използването от Украйна на британските крилати ракети Storm Shadow, позволявайки на Украйна да ги използва за атаки дълбоко в Русия въпреки опасенията във Вашингтон за потенциална ескалация на напрежението с Кремъл.
Но Тръмп отрече в социалните мрежи да е премахвал някакви ограничения.
„Историята на Wall Street Journal за одобрението от САЩ Украйна да използва ракети с дълъг обсег дълбоко в Русия е ФАЛШИВИ НОВИНИ!“, написа Тръмп. „САЩ нямат нищо общо с тези ракети, откъдето и да идват, или каквото прави Украйна с тях.“
Санкциите от сряда са последният и най-пряк опит да бъдат намалени приходите от продажбата на руски нефт в чужбина. По-рано Тръмп наложи 25% мито върху стоки от Индия като ответна мярка за покупката на руски петрол от тази страна.
„Роснефт“ беше най-важната руска фирма, която още не бе подложена на пълни санкции от САЩ“, написа Едуард Фишман, бивш високопоставен служител в Държавния департамент, отговарящ за санкциите.
Големият въпрос, който остава, е дали САЩ ще заплашват чуждестранни търговци, банки и рафинерии, които продължават да улесняват продажбата на руски нефт, добави той.
„Очаквам, най-малкото, известно отдръпване от сделки с руски нефт в краткосрочен план,“ написа Фишман.
„Дали това ще означава дългосрочно, стратегическо притискане на приходите от руския нефт – жизнената кръв на руската икономика – ще зависи от ангажимента на САЩ към активното и продължаващо прилагане на санкциите.“
Обявяването на санкциите отбеляза победа за Украйна
и нейните европейски съюзници, които досега наблюдаваха с безпокойство как Тръмп, вероятно под влиянието на аргументите на Путин, беше на позицията, че единственият начин да се постигне мир е чрез предоставянето на територии от Украйна и съгласието за ограничаване на военните и икономическите ѝ партньорства с Европа и САЩ.
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е говорила с американския министър на финансите Бесент малко преди обявяването и похвали новите санкции.
С предстоящо приемане на 19-ия пакет санкции на ЕС, това е ясен сигнал и от двете страни на Атлантика, че ще запазим колективния натиск върху агресора,“ написа тя.
Очаква се ЕС да въведе забрана за внос на руски втечнен природен газ, да постави в черен списък кораби от „сенчестия флот“ на Русия за петролни танкери, да забрани финансови сделки с Роснефт и Газпромнефт и да насочи санкции срещу редица руски банки и субекти, които позволяват на Русия да заобикаля съществуващите санкции.
Очаква се санкциите също да ограничат движението на руски дипломати в безвизовата шенгенска зона.
Защо американските санкции идват сега?
По време на предизборната кампания през 2024 г. Тръмп неколкократно заяви, че ще прекрати войната в Украйна „за 24 часа“, ако бъде избран за президент. Но след завръщането си в Белия дом, той откри, че задачата е по-трудна, отколкото е предполагал.
Неговата позиция по въпроса за войната се промени няколко пъти –
от твърдението миналия месец, че Украйна може да възстанови цялата загубена територия след инвазията през 2022 г., до тази седмица, когато предложи регионът Донбас да бъде разделен по начин, който би оставил по-голямата част под руски контрол.
Тази седмица Тръмп внезапно се оттегли от планираната втора среща с Путин, на фона на съобщения, че неговата администрация е разочарована от предварителните условия, поставени за срещата от руска страна. Към сряда нетърпението му стана очевидно, като каза: „Всеки път, когато говоря с Владимир, имаме добри разговори, но после нищо не излиза от тях.“
Тръмп е против натиска от съюзниците в Конгреса да наложи допълнителни санкции, но нежеланието на Русия да промени позицията си – заедно с устойчивия натиск от европейска страна – изглежда са променили неговите изчисления.
Ще има ли ефект?
Таксите от енергийния сектор формират около една четвърт от руския бюджет и допълнителните санкции ще затруднят още повече дейността на „Роснефт“ и „Лукойл“, оказвайки допълнителен натиск върху Путин.
Маршал Билингсли, служител в министерството на финансите по време на първия мандат на Тръмп, заяви, че заплахата тези санкции да се обърнат към банките, които осъществяват бизнес и с двете компании, е един от най-важните ефекти, защото това би затруднило компаниите, внасящи руски суров петрол.
Дори ако индийските, китайските и турските рафинерии искат да продължат да купуват, техните банки могат да кажат ‘не’“, коментира той цитиран от The Guardian.
Томас Греъм, изследовател в Съвета за външни отношения, беше по-сдържан и каза пред Bloomberg, че „ако Белият дом мисли, че това ще доведе до радикална промяна в поведението на Кремъл или политиката на Путин, то те се заблуждават … Кремъл е много добър в заобикалянето на подобни санкции.“
Други предполагат, че потокът от руски нефт към Индия – страна, която се е превърнала във водещ купувач през последните три години – може драстично да намалее заради американските санкции.
Тръмп оказа натиск върху министър-председателя на Индия, Нарендра Моди, който показва добри отношения с Путин, да спре вноса, а новите мерки биха могли да ускорят тези действия, като предоставят на индийските рафинерии начин за прекратяване на договори, заключени за години напред, каза енергиен анализатор Томас О’Донъл.
Това е много значимо,“ каза О’Донъл. „Те могат да унищожат Русия като петролна държава.“
В крайна сметка, въздействието от новите мерки ще зависи от това колко активно САЩ ще прилагат заплахите си срещу финансовите институции, които работят с „Роснефт“ и „Лукойл“.
Администрацията на Байдън избра да не налага санкции срещу двете компании заради опасения, че такъв ход би увеличил разходите за енергия в момент, когато инфлацията най-накрая започва да се овладява.
Експертите казват, че предизборното обещание на Тръмп да поддържа ниски цени на горивата и да управлява кризата с разходите за живот може да намали ефекта от новите санкции, ако те започнат да влияят драстично на цената на петрола.
Какво още може да направи САЩ?
Съюзниците на Украйна продължават да тласкат Тръмп към други форми на подкрепа – сред тях и план за използване на руски активи, замразени в началото на войната, за финансиране на отбраната на Украйна.
Тази седмица европейските лидери се очаква да одобрят заем без лихва от 140 милиарда евро ($162 милиарда), подкрепен от замразени руски активи в Европа.
Съобщенията показват, че САЩ са се оттеглили от подкрепата на самия план.
Володимир Зеленски също продължава да лобира пред САЩ за далекобойни оръжия, които да могат да удрят дълбоко в Русия. Опитите да се осигурят ракети „Томахоук“ на среща в Белия дом миналата седмица бяха провалени след телефонен разговор между Тръмп и Путин.
В сряда Wall Street Journal съобщи, че администрацията на Тръмп ще позволи на Украйна да използва далекобойни ракети, доставени от съюзници, за атаки дълбоко в Русия, като британските крилати ракети Storm Shadow, използвани при скорошния удар по химически завод в Брянск, въпреки опасенията във Вашингтон за потенциална ескалация на напрежението с Кремъл.
Но Тръмп отрече в социалните мрежи, че е премахнал каквито и да било ограничения, заявявайки: „САЩ нямат нищо общо с тези ракети, откъдето и да идват или какво прави Украйна с тях.“
