Голямата награда на кинофестивала в Кан – „Златна палма“, бе присъдена на филма на френската режисьорка Жустин Трие „Анатомия на едно падение“. Това е третата жена режисьор, която печели най-голямото отличие на кинофестивала, след Джейн Чемпиън и Джулия Дюкурно, спечелили съответно „Златната палма“ през 1993 г. за „Уроци по пиано“ и през 2021 г. за „Титан“.
Продукцията на 44-годишната Трие разказва историята на писателка, заподозряна в убийството на съпруга си, с когото живее изолирано в планината. Жената се опитва да докаже невинността си по време на съдебен процес, на който е принуден да присъства и 11-годишният й син. Историята повдига въпроса за падението на индивида, за ситуация, в която човек се оказва обвинен в нещо и трябва да доказва невинността си.
При получаване на отличието френската режисьорка Жустин Трие отправи остра
критика срещу френското правителство,
което тя обвини, че защитава идеята за търгуване с културата и за налагане на една схема на доминираща власт.
Трие освен това упрекна френското правителство, че прекършва изключителния характер на френската култура. Режисьорката не пропусна да спомене и за месеците на общонародна мобилизация във Франция срещу пенсионната реформа, която повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
„Страната бе разтърсена от един исторически протест срещу пенсионната реформа, който бе изключително мощен и единодушен“, каза Трие.
Жустин Трие допълни, че това протестно движение е било отречено по един шокиращ начин във Франция в съответствие с една схема на управление, в която има доминация и която е все по-лишена от комплекси.
По повод на това изказване френската министърка на културата Рима Абдул Малак реагира с думите, че е била потресена от тази несправедлива вербална атака. Тя припомни, че
филмът, получил „Златна палма“, е нямало да види бял свят
без френския модел на финансиране на кинопродукциите, които позволява едно уникално многообразие. „Нека не забравяме това“, подчерта министърката.
Жустин Трие досега има общо девет продукции, включително наградената тази вечер. Филмът й „В легло с Виктория“ от 2016 г. бе номиниран за френската филмова награда Сезар, подобно на друга нейна продукция – „Битката за Солферино“ през 2013 г.
Британецът Джонатан Глейзър спечели специалната
Голяма награда на журито
на кинофестивала в Кан тази година за британо-полската продукция „Зона на интерес“. Това е втората по важност награда на феста. Филмът на Глейзър пресъздава живота на семейството на комендант от нацисткия лагер на смъртта Аушвиц. С вледеняващ сюжет, продукцията беше най-радикалната в конкурсната надпревара, като де факто оставяше лагера на смъртта извън полезрението и критикуваше способността на хората да продължат да водят идиличен и спокоен живот в непосредствена близост до ужаса. Присъждайки Голямата награда на журито на тази продукция, журито целеше да отправи послание, че злото не трябва да бъде възприемано като нещо обикновено и банално.
Наградата за режисура на кинофестивала отиде
при филм, потапящ зрителя в света на френската кулинария и това бе продукцията „Страстта на Доден Буфан“ на родения във Виетнам френски режисьор Чан Ан Хунг. Филмът поставя в центъра на действието френските кинозвезди Жулиет Бинош и Беноа Мажимел. Действието се развива през 1885 г., като главната героиня Южени работи от 20 години като готвачка за прочутия кулинарен шеф Доден. С годините между двамата се поражда страст, от която пък се раждат и уникални блюда, привличащи клиенти от цял свят в ресторанта им.
Наградата на журито отиде при филма „Паднали листа“ на финландеца Аки Каурисмаки. Романтичната му комедия разказва за една обикновена любовна история между обикновени хора – служителка в супермаркет и самотен и алкохолизиран работник.
Наградата за най-добър сценарий на кинофестивала бе присъдена на Юджи Сакамото за филма „Чудовище“, режисиран от Хирокадзу Корееда. Японската продукция разказва за привидно спокойно предградие, в което избухва спор между учениците в едно училище. В него са въвлечени постепенно всички представители на местното общество, а след известно време, децата, замесени в училищния спор, изчезват.
С отличията за най-добра актриса и най-добър актьор на фестивала в Кан бяха отличени туркинята Мерве Диздар и японецът Коджи Якушо.
Якушо получи наградата за работата си във филма „Съвършени дни“ на немския режисьор Вим Вендерс. В него японецът интерпретира ролята на
чистач на тоалетни
от Токио, който през свободното си време се посвещава на книгите и музиката и на снимането на дървета.
Якушо е един от най-прочутите съвременни японски актьори. При получаване на отличието тази вечер той изрази специална благодарност на Вим Вендерс, защото е създал един невероятен персонаж.
„Вим ми даде много малко информация за персонажа. Имаше толкова мистерия около него. И до днес това си остава един персонаж, за който аз почти нищо не знам“, каза актьорът за героя си.
Той добави, че работата с Вендерс е била за него едно невероятно преживяване. Продукцията, която е семпла и с много малко диалог, показва по един поетичен начин как един затворен в себе си човек заради преживяна в миналото травма се отваря отново към света.
Коджи Якушо е роден през 1956 г. в Исахая. Първоначално работи като кметски служител, преди да се посвети през 1979 г. на актьорството.
Турската актриса Мерве Диздар спечели наградата за ролята си в филма на турския режисьор Нури Билге Джейлан „За сухите треви“. Лентата разказва за живота на учител от Източен Анадол, сблъскал се с обвинения в сексуално посегателство.
„Бих искала да посветя тази награда на всички жени, които водят борба за преодоляване на трудностите, произтичащи от това да живееш в този свят и да запазиш надежда“, заяви актрисата при получаване на наградата.
36-годишната Мерве Диздан изпълнява ролята на активистка, ранена в атентат и носеща протеза. Тя се опитва да възстанови живота си и се влюбва в училищен преподавател, обвиняван в педофилия.
Мерве Диздан завършва актьорство майсторство в университета в Чанакале в Турция. Участва в редица театрални постановки, кинопродукции и сериали в родината си, за които е получавала много национални отличия.
Още новини за култура – четете тук