Една от най-дискутираните теми по време на дебатите около приемането на промените в Конституцията беше свързана с отпадането на изискването за депутати да бъдат избирани лица, които имат само българско гражданство.
На практика промените отварят вратата за това българи, които имат и друго гражданство, да участват в политическия живот на страната.
Темата обаче беше широко използвана за внушаване на неверни твърдения, като едното от тях беше, че по този начин чужди агенти ще бъдат инфилтрирани в службите ни за сигурност.
Минаха три месеца от приемането на тези промени, но все още от защитниците на тезата не сме научили дали наистина има назначени чужди агенти в службите ни.
Манипулацията за двойното гражданство: Чужди агенти ще оглавят службите ни
Може би защото това никога няма да се случи?
Първата причина три месеца след приемането на промените в Конституцията да нямаме чужди агенти в службите си е проста – към настоящия момент няма депутати с двойно гражданство.
Такива вероятно ще има при следващите избори, които може да бъдат и след три години.
В такъв случай чуждите служби ще трябва да почакат, докато се стигне до тях и да си вкарат човек в нашите. От тази гледна точка продажният законодател изглежда е бил доста недалновиден, продавайки националния интерес на страната в чужда полза. Просто защото е продал нещо, което не е ясно кога ще се случи. А един купувач едва ли би се съгласил на това.
По-просто казано, ако чужди служби искат да инсталират свой човек в нашите, те ще го направят чисто и просто чрез старите познати и работещи методи, какъвто е вербовката, например. Тя дава уникалния шанс за една чужда служба да има свой агент в дадена специална служба тук и сега. А ако той бъде разкрит – доказването на шпионство става доста трудно.
Но да приемем, че има предсрочни парламентарни избори и на тях има кандидати, които са с двойно гражданство. Приемаме и факта, че един, двама, трима или дори четирима от тях биват предложени да оглавят някоя от най-важните специални служби – разузнаване, контраразузнаване и военно разузнаване.
Тук трябва да спрем с въображението, защото реалността е друга –
нито един от законите, определящи работата на гореизброените служби, не позволява за началници и заместниците им да бъдат назначавани хора двойно гражданство в тях.
За да стане това възможно, трябва да има промени в съответните закони, в които тази забрана да отпадне.
Нещо повече – цитираните текстове важат за ръководствата на тези служби, но не и държавните служители в тях. С други думи, ако и сега има опасност от чужда агентура да се внедри в наша служба, изхождайки само от двойното гражданство на определен служител, тази предпоставка е налице и сега. Т.е. – службите ни вече трябва да са наводнени с чужда агентура.
И въпреки че подобна изрична забрана в закона не е предвидена по отношение на служителите, читателите могат да бъдат спокойни, че хора с двойно граждансво в тези служби не се назначават.
Както видяхме през последните месеци, темата за службите не може да стигне до дебат в пленарната зала на парламента, камо ли да се извършат законови промени, с които
продажните депутати да изтъргуват националната ни сигурност в полза на някоя друга държава.
Но дори да приемем и този краен вариант – депутат с двойно гражданство бива предложен за председател на ДАНС, законът вече е променен и му позволява това да се случи, пред финалното му назначаване има още две пречки.
Едната е президентът. Защото назначението на началници в тези служби става именно с указ на президента. Държавният глава може просто да не издаде указ за назначаването на новоизбрания двоен гражданин и службата ще продължи да се управлява от някой от досегашните заместници в нея.
И втората пречка е – просто да си спомним предложението за назначаването на Пеевски за председател на ДАНС през 2013 година и последвалата реакция на обществото от това. И най-малкото – цялата общественост ще знае, че за поста началник на ДАНС е назначен конкретният човек с двойно гражданство предложен от няКОЙ.
Има и друга причина, поради която националният интерес не може току така да бъде предаден. Едно от опасенията на критиците в промените на основния закон е, че
парламентът гласува обявяването на война
и ако депутатите са такива, които са с двойно гражданство, това би било проблем.
Така е, само че отново се връщаме там, откъдето тръгнахме – първо няма нито един депутат с двойно гражданство към момента. Второ, дори и да имаме в скоро време – решенията в парламента се взимат с гласовете на най-малко 61 депутати. Това означава, че, за да се вземе решение, което е в противовес с националните интереси, за това в парламента вече трябва да има повече от 61 депутати с двойно гражданство.
На теория е възможно, но на практика – едва ли.