„България и Румъния стават заложник на вътрешната политика в Нидерландия“, каза вчера президентът Румен Радев по отношение влизането на страната ни в Шенгенското пространство и наложеното от страната на лалетата и вятърните мелници вето върху нас и румънците.
Президентът, вместо да посочи българските грешки, насочи вниманието към невъзприемането на България в част от европейските ни съюзници като действителна демократична, европейска и модерна държава. Случайно или не, думите на президента имат антиевропейски ефект. Отказът да бъдем приети и да ползваме благата на модерния свят предизвиква у част от сънародниците ни нетърпимост към тази модерност и отхвърлянето ѝ заради собствената ни неспособност да бъдем част от нея.
Нидерландия обаче няма вина за това. България – и българите, сме виновни за неуспехите. Трънливият път към Шенген е може би най-големият провал на българската външна политика във всичките правителства на Бойко Борисов и ГЕРБ, които за 12 години управление така и не успяха да ни направят част от Шенгенското пространство.
Защо Нидерландия не ни иска в Шенген?
Причината, която посочват, е, че първо трябва да извършим „по-нататъшни разследвания на наблюдението на границите и намаляването на корупцията и организираната престъпност“. Неформално обаче всички знаем къде вероятно е коренът на проблема – руските зависимости и влияния. Дори и да не го признаваме, сериозни са съмненията за „пробитост“ на службите ни за сигурност, на съдебната ни система, за липса на контрол по границите ни.
Ако направим бърз поглед в последните месеци, ще видим и следите от това.
Спомняме си как и президентът Радев, и тогавашният премиер Кирил Петков казаха, че Русия ще има бърза победа в Украйна в първите дни на войната срещу украинската суверенност, формирайки мнението си на база казаното им от службите. Разбрахме как нашето разузнаването информира властимащите у нас – с меко казано невярна информация, предвид очевидната истина – битките в Украйна продължават и днес, осем месеца по-късно. А ако добавим и твърдението на народния представител Ивайло Мирчев, че родните служби са уверявали, че руско нападение над Украйна няма да има броени дни преди случването му, картината става още по-притеснителна.
Съвсем пресен е споменът с граничния пункт на „Капитан Андреево“ и частната фирма „Евролаб“, от която държавата опита да изземе извършването на фитосанитарен контрол. В този случай бързо можем да си вадим изводите и за съдебната ни система, защото помним още как въпреки действията на държавата, въпреки констатираните нарушения, Административният съд – София-град, върна „Евролаб“ на границата. След това пък на служителите на БАБХ им се налагаше да достигат до пункта с помощта на жандармерия, за да извършват служебните си задължения.
Именно това са действителните причини, поради които България не успява по пътя към Шенген – руските зависимости, пробитата граница, пробитите служби, нереформираната съдебна система. И Нидерландия ни го казва, в по-мека форма, но с този смисъл.
Към това добавяме и нереформираната армия, чиято модернизация и превъоръжаване продължава вече години наред и е далеч от някакъв завършен вид. Добавяме и огромните средства, които европейските държави влагат в своята сигурност – включително информационна сигурност, и нашата невъзможност да гарантираме, че предоставените ни данни като евентуален пълноправен член на Шенгенското пространство няма да попаднат в руски ръце.
Все пак Шенген цели освен да можем да пътуваме през вътрешните граници на държавите в Европейския съюз, без да бъдем проверявани или да ни се налага да показваме паспортите си, още и да гарантира безопасността на европейските граждани. Последното пък се случва чрез развиване на сътрудничество между граничната охрана, националната полиция, съдебните органи и използване на сложни системи за обмен на информация.
Въпреки твърденията на президента, ако трябва да търсим външен виновник за препречения ни път към Шенген, това няма да е Нидерландия, а Русия. И това не е просто мантра, която всеки евроатлантически настроен човек повтаря, а простичка истина, която дори не би следвало да има нужда от обяснение. Търсенето на външен виновник в случая обаче не е съвсем редно. Истинският виновник сме самите ние – България, която като държава системно се проваляше в изкореняването на зловредните руски зависимости от себе си. Вероятно никога няма да е твърде късно да започнем с този процес. Но също така е ясно, че сме ужасно закъснели.
Още актуални коментари – четете тук.
